Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Защо? — недоумяваше Скофийлд.
— Промишленият шпионаж вилнее с пълна сила, това е всеизвестно… Инфаркти, мозъчни удари, неочаквано открити тумори, това също са обичайни явления. Корпорациите, опасяващи се от конкуренция, търсят начини да се защитят при подобни обстоятелства.
— Това е чиста лудост, Жмичка! Ами полицията защо спи?
— А според теб какво е престъплението? Кръстовище в слабонаселен район, няма свидетели, само хлътнали метални отломъци, което навежда на мисълта за евентуален сблъсък с друга кола. Засега версията е случайна злополука.
— И двамата знаем, че не е никаква случайност.
— Напълно съм съгласен с теб — кимна заместник-директорът на ЦРУ, — особено що се отнася до бързината, с която са опразнили кабинетите. Човек би казал, че някой е знаел кога да очаква злополуката.
— Без съмнение случаят е точно такъв и дори подозрението в злонамереност дава на полицията правото да запечати всички пътища за достъп, предполагаемо свързани с дадено престъпление.
— Това е едновременно иронията и нашето доказателство за предумишлено убийство. Предумишлено ли е било, как мислите?
— Какво искаш да кажеш, Франк — попита Тони.
— Докато полицията и колата за спешна помощ си свършат работата на мястото на „злополуката“, съдържанието на въпросните два кабинета е потънало вдън земя.
— Време приблизително един час — повтаряйки думите на Шийлдс отпреди малко, рече Скофийлд. — Прав си. Директорите в Атлантик Краун не биха могли да научат новината толкова бързо.
— Годинките замъгляват мозъка ти, Брандън. Разбира се, че знаем как са научили.
— По това няма съмнение, нали? В такъв случай трябва да открием къде са отнесли всичко това!
— И кой е издал заповедта — подхвърли Антония. — Кой с кого се е свързал, за да бъде приведена в изпълнение.
— Три чудесни въпроса — съгласи се Шийлдс. — Още сега се захващаме и с трите.
— Обещава да бъде интересно — изръмжа Скофийлд.
Сър Джефри Уотърс, офицер на служба на британската империя, се зае да проучи информацията, предоставена от лейтенанта от американските военноморски сили Лутър Консидайн по обезопасената телефонна линия от Шотландия. Щеше да последва официален факс, по стерилна линия, така че пилотът да свери собствените си думи, но тъй като оборудването бе временно изключено, офицерът от МИ-5 реши да не чака потвърждението.
Да се каже, че е трудно да се проследи дългогодишното многократно прехвърляне на собствеността върху двете имения в Бахрейн, би било само част от истината. Появиха се множество имена: на адвокати, компании, международни корпорации и конгломерати; не можеше да се посочи обаче определено лице, или лица, които да са пълноправни собственици. Бъркотията беше пълна; дори адвокатите от Близкия изток, изявили готовност да помогнат, не бяха в състояние да направят каквото и да било. Договорите били разпращани по електронен път, докладваха те, сумите за покупка са прехвърляни от градове по целия свят — Мадрид, Лондон, Лисабон и Бон. Парите пристигали по предназначение; не било възможно да се повдигне каквото и да било възражение.
И все пак съществуваше едно невероятно изключение, невероятно в смисъл, че адвокатът в Бахрейн, узаконил покупката, бе получил допълнително един милион долара американска валута свръх обявената цена. Една нула бе привидно неволно добавена в кодирания трансфер, извършен по компютърен път. Посредникът в Бахрейн, добре запознат със строгите местни закони в случай на измама, чинно докладвал факта пред съответните власти, а и пред източника на парите. Който се оказал малко известен холдинг в Амстердам.
Амстердам.
Слабият мъж с оредяваща коса от отдела за електронна обработка на данни в Централното разузнавателно управление стана от бюрото си в преградената кабинка и притисна слепоочията си с длани. Премина в съседната.
— Ей, Джаксън — рече той на колегата си. — Мигрената пак започва да ме мъчи. Господи, главата ми ще се пръсне!
— Върви в общата зала, Боби, ще включа твоя компютър към моя и ще те прикривам. Трябва да идеш на лекар за тия главоболия.
— Ходил съм, Джаксън. Докторът каза, че е от стреса.
— В такъв случай, махай се оттук, Боби. Навсякъде другаде ще ти плащат повече.
— Тук ми харесва.
— Глупости говориш. Хайде, върви, ще поема и твоя екран.
Боби Линдстром не отиде в служебната зала за почивка, а излезе отвън, където край настланата с бетон алея бяха монтирани няколко телефонни автомата. Той пусна четири монети по двайсет и пет цента и набра седем нули. Чуха се пет последователни сигнала, след което той набра осем нули и зачака.