Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — викна Беоулф Агът. — Исках те жив, гнусен червей.
Един час по-късно редът в Перегрин Вю бе възстановен, неколцината мъртви бяха оплакани, предстоеше скоро да уведомят родителите им; никой от тях нямаше съпруга или деца, такова бе първото изискване преди изпращането им тук. Изтощен, Скофийлд седеше отпуснат на стола си.
— Можеше да те убият! — навикваше го Франк Шийлдс.
— Рисковете на професията, Жмичка. Нали виждаш, че съм жив?
— Някой ден може и да те застигнат, глупак такъв, не си ли виждаш белите коси! — скастри го Антония, застанала зад стола му, за да предложи опора на уморената му глава.
— Кажи какво е новото, Франк?
— Получихме новини от Уичита, Брандън. Всички вещи от кабинетите на Макдауъл и Карастос са били натоварени на самолети на авиокомпания KLM. Полет за Амстердам.
Амстердам.
Двайсет и първа глава
Елегантният ситроен бавно напредваше в нощния порой, изливащ се върху брега край Марсилия; подеманите от вятъра парцали мъгла и плътната водна завеса намаляваха видимостта до не повече от десетина метра. Фаровете бяха почти безполезни, тъй като лъчите не успяваха да пробият влажните талази, прииждащи откъм Средиземно море. Светлината се отразяваше в издигнатите бели вълни. Джулиан Гуидероне надникна през левия заден прозорец.
— Това са складове! — викна той на шофьора през тропота на дъжда по покрива на колата. — Имаш ли фенер?
— Да, мосю Паравачини. Винаги го нося.
— Освети наляво. Търсим номер четирийсет и едно.
— Ето номер трийсет и седем. Близо сме, мосю.
Шофьорът се оказа прав. Малка, едва видима, увита в телена кошничка крушка мъждукаше в мъглата.
— Спри! — заповяда синът на Пастирчето, в момента използващ зловещата фамилия Паравачини. — Натисни клаксона, два пъти късо.
Шофьорът изпълни заповедта и ето че голямата врата се вдигна, разкривайки доста по-силни светлини във вътрешността.
— Да вкарам ли колата?
— Само за миг — отвърна Гуидероне, — колкото да сляза. После дай на заден и чакай на улицата. Когато вратата се вдигне отново, ела да ме вземеш.
— За мен е чест, мосю.
Джулиан Гуидероне слезе от колата, застана на бетонната площадка и кимна на шофьора. Лимузината се изтегли обратно под пороя; вратата бавно се спусна. Гуидероне остана сам, но знаеше, че това няма да е за дълго. Не се излъга. От сянката изникна Ян ван дер Меер Матарайзен, слабата му фигура и четвъртитото бледо лице изглеждаха умалени на фона на подобния на пещера склад.
— С добре дошъл ви приветствам, мой върховен водачо.
— Пресвета дево, човече! — възкликна синът на Пастирчето. — Надявам се, имаш оправдание, задето ме докара тук в този безбожен час. Наближава четири сутринта, а последните два дни бяха особено изтощителни за мен!
— Беше неизбежно, сър. Информацията, която получих, може да бъде предадена само лично, тъй като трябва да обсъдим непосредствени стратегически ходове.
— Тук, в тази студена дупка, наподобяваща циментиран мавзолей?
— Ще помоля да ме придружите до кантората ми. Всъщност имам кабинет във всяко здание, тъй като притежавам всички складове на тази улица. Също и шест кея, които често давам под наем. Те покриват всичките ми разходи.
— Това може би трябваше да ми направи поразително впечатление? — попита Гуидероне, като последва Матарайзен към остъкления офис, отдалечен на десетина метра.
— Простете самохвалството ми, господин Гуидероне. Излиза, че непрестанно търся вашето одобрение, защото сте пътеводна звезда на цялото ни движение.
— Така беше до скоро, Ян, сега трябва да гледаш на мен само като на съветник. — Влязоха в офиса, претъпкан с богато електронно оборудване. Гуидероне предпочете канапето, тапицирано с черна кожа; Матарайзен седна зад бюрото си. — Нека обсъдим стратегията, за която говориш. Имам желание да се върна в хотела си колкото е възможно по-скоро.
— Трябва да знаете, сър, че преди три часа и половина спокойно спях в къщата ми на Кайзерграхт в Амстердам. Реших, че е наложително да стана, да вдигна моя пилот по тревога и да долетя в Марсилия.
— Сега вече наистина съм поразен. Защо?
— Трябва да ускорим изпълнението на плана…
— Какво? Та ние не сме готови… ти не си готов!
— Изслушайте ме докрай, моля. Случиха се събития, които не бихме могли да предвидим. Това са сериозни проблеми.
— Беоулф Агът — безизразно прошепна синът на Пастирчето.
— Той не е мъртъв. Доколкото успяхме да установим, групата наемници се е провалила и е била унищожена.
— Какво говориш? — Гласът на Джулиан звучеше хладно, но неподвижната изправена стойка и втораченият поглед издаваха обзелия го леден бяс.