Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Записва се — рече металически глас. — Говори.
— Докладва Орел. Отделих ДД — две отделни свързвания. Обектите са в Северна Каролина, комплекса П.В. Действайте според инструкциите от Марсилия. Край на съобщението.
Беше нощ, тъмна нощ, а и лунните лъчи не успяваха да пробият мъглата, спускаща се от планината и покрила всичко наоколо. По стръмния път към Перегрин Вю се появиха успоредните светлини на фарове. С приближаването до стоманената бариера, препречила пътя, продължаващ навътре в гората, се оказа, че това е кафява на цвят лимузина, от парка, обслужващ правителството, с две военни знаменца отстрани на предния капак. Знаците говореха, че колата обслужва генерал, генерал с две звезди.
Колата спря, от къщичката излезе човек от охраната, който надникна вътре, огледа четиримата униформени — шофираше майор, генералът седеше до него, а отзад — двама лейтенанти.
— Генерал Лорънс Суинбърн, младежо — обяви най-старшият по чин, стиснал в ръката си някакви книжа, които подаде през отворения прозорец откъм шофьора. — Ето разрешителните ми, подписани от ЦРУ и военния отдел.
— Съжалявам, сър — рече сержантът от Гама-подразделението. — Трябва да разполагаме с тези разрешителни дванайсет часа преди пристигането на всеки посетител. Нищо не мога да направя, сър. Ще трябва да обърнете в задънената отбивка, която сте отминали.
— Това е много жалко, сержант — отвърна генералът, като килна глава леко наляво и кимна веднъж.
При този сигнал лейтенантът на задната лява седалка вдигна пистолет със заглушител, който избълва смъртоносен залп и простреля младежа в челото. Като видя, че колегата му полита, вторият от охраната изтича от остъклената къщичка при портата, но го пресрещнаха нови два откоса, изстреляни от същия лейтенант, умъртвяващ беззвучно своите жертви.
— Излизайте — нареди генералът, — завлечете телата в гората и вдигнете бариерата.
— Слушам, сър!
— Майор, изключете фаровете.
— Веднага! „Лорънс“… колко хубаво звучи.
— Надявам се, не ще се наложи да си го спомняш. — В настъпилия мрак металната бариера се вдигна, лейтенантите отново заеха местата си и колата пое бавно нагоре по пътя. Трети човек от денонощната охрана се появи в мъглата, видимо озадачен от появата на кола.
— Какво означава това, по дяволите? — строго попита той. — Кои сте вие?
— Проверка на сигурността, от Пентагона, войниче — отвърна генералът. — Предполагам, вече сте видели знаменцата.
— Много-много не се виждат в тая тъмница, но това го няма в инструкциите.
— Имаме нужните документи, ефрейтор, вече сме тук, а аз съм генерал Лорънс Суинбърн.
— Какъвто и да сте, сър, наредено ни е да взривим всяко превозно средство, за което нямаме предварителна информация.
— Очевидно сте пропуснали част от редовния инструктаж, войниче. Казвай сега, къде е следващият пост? Не ми е приятно да ме спират на всяка крачка.
Мускулестият широкоплещест ефрейтор от Гама-подразделението се взря в колата и хората в нея. Бавно отстъпи назад, дясната му ръка се плъзна към кобура, откопча го, а лявата измъкна радиопредавател, тикнат в един от многото джобове на униформата му. Мярна пистолета, насочен към него от отворения заден прозорец.
— Не ви влиза в работата, мистър — рече ефрейторът, извъртя се, хвърли се наляво и се претърколи под дъжда от яростни куршуми, подпалили земята наоколо. Успя да извика в мембранката на предавателя:
— Неидентифицирана кола, Сектор три! Откриха стрелба.
— Фаза Бе! — изкомандва човекът, нарекъл себе си Суинбърн, и четиримата изскочиха от вратите отляво и взеха да събличат униформите си, а ефрейторът, ранен в десния крак, с усилие се изправи, потърси прикритие в гората и отвърна на огъня. Под прикритието на колата четиримата свалиха горните си дрехи и отдолу се показаха защитни униформи, като тези на патрулите от Гама-отряда. — Разпръсни се! — нареди мнимият генерал. — В първия сектор отдясно е, на около двеста метра нагоре по пътя. Прикривайте се в гората, там ще се срещнем!
Онова, което последва, бе брутално насилие и хаос, породен от настъпилото объркване. Лъчите на мощни фенери застлаха земята, пронизаха горската мъгла. Униформите — камуфлажни облекла за бой — представляваха първите разпознати обозначения, при което оръжието се сваляше. След което наивниците биваха убити.
Доловил нестройната пукотевица, Скофийлд изключи всички светлини и застави Антония и Франк Шийлдс да останат в най-тъмния ъгъл на стаята. Грабна два автомата MAC-10 от малкия арсенал и ги подаде на жена си и Франк, като ги инструктира да открият непрекъснат огън, щом зърнат някой да се появява през вратата или прозореца, като счупи стъклото.