Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Точно това си помислих и аз — съгласи се Брей. — Книжата може и да изгориш, но ще ти е трудно да подпалиш цяла машина.
— Това не са формули нито от математиката, нито от физиката — продължи мисълта си заместник-директорът, — това са химически формули, съответстващи на онова, което ни е известно от досието на Макдауъл.
— Май ще трябва да ни обясниш, Жмичка.
— Алистър Макдауъл е инженер-химик, първенец на випуска си от Масачузетския технологичен университет, защитил забележителен докторат. Едва двайсет и пет-шест годишен, способностите му на изследовател били вече легендарни и от Атлантик Краун го прилапали, с обещанието да финансират всички научни проекти, с които се заеме.
— Интересен преход, от лабораторията до най-висок пост в предприятие от хранителната промишленост, а, Франк? — подкачи го Тони.
— Без съмнение, но трябва да е имало основателна причина за бързото му изкачване нагоре. Умствените заложби не отстъпвали на организационните му способности. След като му предоставили неограничени средства, реорганизирал всички изследователски отдели, проявявал се е като истински диктатор в лабораторните зали… Бизнесът на Атлантик Краун, междувременно, станал невероятно доходен. Макдауъл имал вродени заложби да управлява.
— Тези букви, цифри и дроби съдържат ценна информация, Жмичка. Чувствам го, сигурен съм.
— Мисля, че си прав, Брандън. Ще пратя тия извадки в нашия отдел за химични анализи, да видим какво ще излезе.
— Това трябва да са варианти на кодове, които ще ни отведат до имена, организации, отделни страни…
— От друга страна — прекъсна го Шийлдс, — може да са някакви новоразработени продукти или консерванти. Засега обаче съм на твоето мнение.
— Ами тези снимки? — Антония сочеше седем фотографии на елементи от оборудването.
— На четири от тях се вижда машината за дешифриране, която намерих скрита в музикална кутия, на другите три е компютърът. Реших, че можем да открием производителя и едва след това да започнем с догадките.
— Още сега мога да ти кажа, че компютърът е производство на Електро-Сърв, фирма, която е подписала таен договор с нас. Ако компютърът е от същата серия, компанията е в нарушение на нашия договор. Това може да струва милиони на Електро.
— Ако се стигне до съд, Жмичка, ала ти добре знаеш, че твоите хора не могат да се явят в съдебната зала.
— В приказките ти има известна доза истина — тъжно промърмори Шийлдс. — И тъй, накъде ще се насочим?
— Ще бръкнем надълбоко в мръсотията, господин заместник-директор — отвърна Беоулф Агът. — Разследване няма да има, нито процес, няма да има и намеса, нито от правителството, нито от сената. Ние просто ще бръкнем надълбоко в мръсотията. Изравяме имената, местата, корпорациите. Откриваме кой представлява Медуза, прогнилия мозък, в който се въдят змии. След което им отрязваме главите, една по една.
— Абстрактно разсъждение, Брандън.
— Не, Франк, не е така. Това са хора, хора като онези отпреди четвърт век. Ние с Таленков тогава ги разбихме, сега ще ги разбия заедно с Прайс… Така че се хващай на работа и ни предостави всичко, което успееш да изровиш.
— Нищо няма да предприемаш без нашето одобрение, това е първото, което трябва да проумееш.
— Нямаме такава уговорка, Франк. Не забравяй, ти дойде при мен, не аз съм почукал на вратата ти. И преди си говорил за възможността да бъда отстранен. Повярвай, няма да ти спестя разнообразни изживявания.
Червеният телефон иззвъня. Шийлдс, който бе най-близо до него, вдигна слушалката.
— Да? — рече той кратко, след което се заслуша. Трийсет секунди по-късно каза отново само една дума: — Благодаря. — Затвори и се обърна към Скофийлд. — Ако предположенията са допустими, а според мен случаят е точно такъв, змийските глави за рязане са с две по-малко. Алистър Макдауъл и Спиро Карастос са загинали в автомобилна злополука снощи на път за дома си, шофирал е Карастос. По всяка вероятност са се блъснали в автовлак, защото колата е направо смляна.
— По всяка вероятност ли? — не повярва на ушите си Скофийлд. — Нима не се знае със сигурност?
— От автовлака няма и следа. Полицията…
— Затвори канторите им! — кресна Скофийлд. — Запечатай ги и сложи въоръжена охрана в коридора. Трябва да раздробим всяка машина на съставните й части!
— Твърде късно е, Брандън! — тихо рече Шийлдс. — Не повече от час след злополуката и двата кабинета са били оставени на голи стени.
— По чия заповед? — вече крещеше Брей.
— Фирмена политика. Очевидно при внезапна смърт на някой от важните клечки в Атлантик Краун съответният кабинет внезапно се опразва.