Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ще успея, стига да ми дадете още една минута.
— Имаш я.
— Разрастващата се финансова лудост по евро-американско-средиземноморските пазари е изцяло в наша полза, точно според предвижданията ни. Последният икономически анализ предвижда загуба на повече от осемдесет милиона работни места, отново в наша полза, тъй като ние сме подготвени да запълним вакуума навсякъде, където се усети, и да възстановим стабилността, превръщайки се в благосклонни наставници…
— Всичко в името на добрата цел, Ян, всичко в името на доброто! Правилното тълкуване, усетът е всичко, реалността е вторична по значение. Ние ще контролираме икономиката на цели страни, следователно и техните правителства, в шейсет и две държави, включващи седемте най-влиятелни. Нашата цел ще бъде постигната, планът на Матарезе — изпълнен докрай! Всичко според законите, или над законите в правната теория. Ние сме непобедими!
— Вие все пак не ме разбирате, господин Гуидероне — неволно извика Матарайзен. — Вие просто не виждате!
— Какво да видя? Съживяването на една легенда, жизненоважно като търсенето на пътя към Ханаан? Отговорът за нашата планета!
— Сър, умолявам ви, обърнете се с лице към онази реалност, която нарекохте вторична по значение, защото тя тъй лесно се превръща в решаваща!
— Какви глупости дрънкаш?
— Посредством моя наследник в Лисабон, човек с огромно влияние и не по-малка поквареност…
— Онзи, който обсебил Азорските острови, избягвайки данъците и всичко останало?
— Същият. Той е и човекът, на когото дължим отстраняването на нашия враг доктор Хуан Гаярдо в Монте Карло.
— Е, и какво за него?
— Той поддържа тесни контакти с податливите на корупция елементи в доскорошното испанско правителство, в общи линии останки от някогашната шайка около Франко, включително и разузнаването в Мадрид. Сам нямаше представа какво точно означава, но така го изумило, че се свърза с мен днес следобед… вчера следобед… и ми изпрати по факса документите, до които се е добрал. Имало и други, но дори само тези, които получих, ме изплашиха.
— За какво се отнасят? Изплюй камъчето, Матарайзен!
— Опитвам се внимателно да подбера точните думи…
— Побързай де!
— Очевидно то не ни е било известно, но Гаярдо и вдовицата на Брустър, които така яростно ни се противопоставиха, са били братовчеди, при това много близки.
— Най-сетне и Армадата да постигне нещо. По-нататък?
— Доктор Гаярдо, учен изследовател, насочил медицинските си познания в съмнителна посока. Заел се да състави, представете си, генеалогична карта на организацията Матарезе, от началото, поставено от барона, включвайки фамилии, компании, корпорации, съюзи. Същинско генеалогично дърво, всеки елемент от което е бракосъчетание или раждане на дете, което прераства в друг елемент от структурата, докато окончателно излязат на бял свят най-крупните ни картели.
— О, господи! — прошепна синът на Пастирчето, а пръстите му взеха силно да разтриват сбърченото чело. — Казваш, „довърши“… успял ли е? Картата завършена ли е?
— Не можем да бъдем сигурни. Както казах, нашият наследник даде да се разбере…
— Дори да е успял — прекъсна го Гуидероне, като въздъхна тежко, — за да изплува наяве подобно доказателство, ще са нужни месеци, може би години, при цялата сложност на системата, изискваща всяко заключение да бъде подложено на разнищване.
— Твърде умен сте и чудесно знаете, че това не е меродавно, сър. Дори сянка на съмнение, че подобно глобално предприятие като нашето е свързано с икономическите кризи, излизащи извън национални граници, е сигнал за бедствие. А това ще рече нашето унищожение, господин Гуидероне.
— Най-гнусното прасе на света! — тихо процеди синът на Пастирчето, като се облегна назад в черното кожено канапе. — Той уби изпратените да го убият и се добра до Уичита. Как е успял, Господи? Той стои зад всичко това. И не за първи път!
„Марбълторп“ бе малък елегантен хотел в квартал Ъпър Ийст Сайд в Ню Йорк, временна резиденция за дейните личности от международната сцена. Сред тях имаше дипломати, гиганти от света на финансите, новоиздигнати и залязващи видни държавници, пристигнали на преговори, за които най-добре бе да се провеждат на място, където не биха били забелязани. Хотел „Марбълторп“ бе идеално място за подобни случаи; такъв бе и замисълът при проектирането му, а с построяването се бе заел мултимилионер, който търсеше уединение, както и уют високо над твърде оживените улици на Манхатън. Реклами не се появяваха, съществуваше единствено задължително вписаният телефон в белите страници на указателя, не се предлагаха нито единични, нито двойни стаи, само апартаменти. Всеки етаж представляваше две самостоятелни, добре отделени части. Осем етажа, шестнайсет апартамента; свободен апартамент там никой не би намерил, всички бяха неизменно „предплатени“.