Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
След това Давид се настанява в Хеврон с Авигея и Ахиноама. Навярно за да забрави първата си жена Мелхола, дъщерята на Саул, той я заменя с четири други нови жени — Агита, Авитала и Егла, а също Мааха, дъщеря на негово величество Талмай, цар гесурски (гл. 3, ст. 3–5). Трябва да допускаме, че всичките тия шест царствени съпруги са си живели мирно.
На Давид му потрябвал главнокомандуващ. Ние още не сме забравили Авеса, който го съпровождал през нощта в Хахилския лагер, дето те двамата похитяват копието и съда с вода на Саул. Авеса имал двама братя — Иоав и Асаил. Давид поставил тъкмо Иоав начело на своята армия. Ще видим още каква голяма роля ще играе той през време на царуването на Давид.
„Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеца“ (II Царства, гл. 2, ст. 13).
Но, от друга страна, Авенир, бившият „върховен главнокомандуващ“ на Саул, не признал избраника на Иудиното коляно. Той представил на народа Иевостей, най-малкия син на Саул. Признат от останалите единадесет израилски колена, Иевостей също добил титлата цар и установил столицата си в Маханаим, дето царувал само две години.
И така, гражданска война! Срещат се при Гаваонското езеро. Авенир предлага на Иоав да устроят единоборство между дванадесет млади хора от Вениаминовото коляно и също толкова привърженици на Давид. Иоав се съгласява.
„Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно“ (ст. 16). След това почнала обща битка. Привържениците на Давид обърнали враговете си в бягство. Като видял поражението си, побягнал и самият Авенир. Преследвал го братът на Иоав — Асаил, който „беше с леки нозе, като сърна в полето“ (ст. 18).
„Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.
Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.
И Авенир му каза: отбий се надясно и наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.
И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?
Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.
А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шестдесет души.
И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон“ (II Царства, 2 гл., ст. 19–23, 31–32).
Би било обидно да пропуснем описанието на тая знаменита битка, защото всичко това е от „свещената история“, продиктувана от самия бог, и следователно божествените „думи“, като току-що прочетените, получават особено значение и заслужават да бъдат отбелязани.
Ние никога не трябва да изпускаме изпредвид, че в името на тия безсмислици и нелепости, обявени за свещени, служителите на религията в много страни се смятат за държавни чиновници, ползват се с привилегии, а събираните от населението пари отиват за тяхна издръжка, като че ли те са представители на най-благородните науки или учители на най-възвишени и общополезни истини.
През времето, когато единадесетте колена се отказали да признаят Давид за цар, той укрепвал дома си, като раждал деца. Светият божи помазаник съвсем не губел време. „На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон“ (II Царства, гл. 3, ст. 2).
Заради една жена Авенир преминал на страната на Давид. Цитираме тоя „свещен“ анекдот.
„Саул имаше наложница, по име Рипца, дъщеря на Айя (И Авенир влезе при нея). И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?
А Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.
Нека бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както господ се кле на Давида, тъй и аз ще сторя (днес) на него: ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.
И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.
И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намираше) да кажат: чия е тая земя? Да кажат още: сключи с мене съюз и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.