Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Получи се ново съобщение и лаптопът издаде звук. И двамата погледнаха към компютъра.
— Ако сте зает, ще си вървя.
— Не съм. — Глимерата беше като тухлена стена и тъй като главата вече го болеше, нямаше смисъл да продължава да я блъска в ината им. Беше трагично, но той не можеше да направи нищо, докато не се случеше още нещо ужасно… Ръцете му управляваха клавиатурата само защото тези на останалите братя бяха заети с кинжали.
— Как си? — попита, за да спре да мисли. И защото отговорът го интересуваше.
Кормия се озърна.
— Не бих допуснала, че тук долу има такова нещо.
— Искаш ли да те разведа?
Тя се поколеба и протегна ръката, държаща розата. Имаше същия цвят като гривната, която иМ бе подарил Джон Матю.
— Мисля, че цветето ми се нуждае от вода.
— Това мога да го уредя. — В желанието си да иМ даде нещо, каквото й да е, той се протегна и извади бутилка минерална вода от стека до себе си. Отвори капачката и отпи, за да намали количеството, и после я остави на бюрото. — Това би трябвало да е достатъчно.
Той наблюдаваше как ръцете на Кормия поставиха цветето в импровизираната ваза. Бяха така прекрасни и бели и… трябваше да ги усеща върху кожата си.
По цялото си тяло.
Фюри измъкна ризата от панталоните си, а после се изправи и заобиколи бюрото, като се увери, че предната част на панталона му е покрита. Мразеше свободни дрехи, но беше по-добре да е развлечен, отколкото тя да види, че е възбуден.
А той беше. До край. Имаше усещането, че около нея винаги ще е така. Това, че бе свършил в ръката й предишната вечер, бе променило всичко.
Задържа вратата към коридора отворена.
— Ела да разгледаш тренировъчната ни база.
Тя го последва навън от офиса и той я разведе навсякъде, като й обясняваше с какво се занимават в спортната зала и какво представляват уредите в склада, санитарния пункт и стрелбището. Тя беше заинтригувана, но мълчалива и той имаше чувството, че има да му казва нещо.
Можеше да се досети какво е. Канеше се да се върне в Другата страна.
Той спря пред съблекалнята.
— Тук момчетата се къпят и преобличат. Класните стаи са ето там.
Боже, не искаше тя да си тръгва. Но какво друго можеше да очаква? Той беше отнел ролята й тук.
И ти нямаш роля тук, отбеляза Магьосника.
— Ела, ще ти покажа класната стая — каза той, за да отклони вниманието си от тази мисъл.
Заведе я в залата, в която преподаваше, със странното усещане за гордост, че й показва къде работи.
Беше работил.
— Какво е всичко това? — попита тя и посочи към покритата с цифри черна дъска.
— А… да… — Той се приближи, взе гъба и бързо изтри анализа за жертвите при бомбен взрив в центъра на Колдуел.
Тя скръсти ръце пред гърдите си, но това беше по-скоро признак на нетърпение, отколкото жест за самозащита.
— Мислите ли, че не съм наясно с какво се занимава Братството?
— Това не значи, че трябва да ти го напомням.
— Ще се върнете ли обратно в Братството?
Той замръзна на място и реши, че вероятно е научила от Бела.
— Не знаех, че си чула за отстраняването ми.
— Съжалявам, не е моя работа.
— Всичко е наред. Да, мисля, че участието ми в битки приключи. — Той хвърли поглед през рамо и беше смаян от съвършения й вид. Беше опряла задните си части в една от масите, използвани от обучаващите се, а ръцете й бяха преплетени една в друга. — Имаш ли нещо против да те нарисувам?
Тя се изчерви.
— Предполагам… Добре, щом желаете. Трябва ли да правя нещо?
— Просто остани, където си. — Той остави гъбата на тесния плот пред дъската и взе парче тебешир. — Всъщност би ли разпуснала косата си?
Тя не отговори и той погледна към нея, за да открие с изненада, че тя вече отстраняваше златните фиби от главата си. Един по един русите кичури се спускаха около лицето й, по шията и раменете.
Дори на флуоресцентното осветление в класната стая тя сияеше.
— Седни на масата — каза той с дрезгав глас. — Моля те.
Тя направи каквото я беше помолил, и кръстоса крака. Мили боже, робата й се разтвори широко точно отпред. Тя понечи да придърпа тъканта, но той прошепна:
— Остави я така.
Ръцете й замръзнаха на място, после ги плъзна по масата и се подпря на тях.
— Така добре ли е?
— Не. Се. Движи.
Фюри не бързаше да завърши рисунката. Тебеширът в ръката му обхождаща тялото й, поспря на шията й, после на гърдите и извивката на ханша й, плъзна се по дългите й гладки крака. Правеше любов с нея, пренасяйки образа иМ на черната дъска. Тебеширът издаваше стържещ звук.