Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Зейдист имаше отчаяна нужда от нея. Беше едва ли не с изцедени
сили след периода й на нужда. Знаеше много добре колко силен е гладът
му. Трябваше на всяка цена да го нахрани. Във вените й течеше толкова
много от неговата кръв, че усещаше глада му съвсем осезаемо и знаеше
съвсем точно в коя от стаите се намира. Трябваше само да се довери на
сетивата си и щеше да го намери.
Тръгна по коридора със статуите, зави зад ъгъла и закрачи към
отворената двойна врата до площадката на стълбището. От кабинета на
Рот до нея достигаха гневни мъжки гласове и този на Зейдист бе един от
тях.
— По дяволите, ако излезеш тази нощ! — извика някой.
В гласа на Зейдист се долавяше неподправена ярост.
— Не се опитвай да ми заповядваш, Тор. Само ме ядосваш и си губиш
времето!
— Погледни се. Приличаш на скелет! Ще останеш тук, докато не се
нахраниш.
Бела влезе в стаята, тъкмо когато Зейдист каза: — Опитай се да ме задържиш и ще имаш проблеми, братко.
Всички глави бяха обърнати към двамата мъже, които стояха, приковали погледи един в друг и оголили зъби.
«Господи — помисли си тя. — Каква агресия.»
Но… Тормент беше прав. Не бе забелязала заради мрака в спалнята, но тук, на светлината, Зейдист изглеждаше полумъртъв. Костите на
черепа му сякаш щяха да пробият кожата, тениската висеше на мършавото
му тяло, а панталоните му приличаха на чували, завързани за кръста му.
Погледът му бе жив и остър, както винаги, но всичко останало бе в много
лошо състояние.
Тормент поклати глава.
— Бъди разумен…
— Трябва да отмъстя за Бела. Това е съвсем разумно.
— Не, не е — каза тя.
Забележката й накара всички да обърнат глави към нея.
Когато я погледна и Зейдист, ирисите му промениха цвета си —вместо гневния черен блясък, с който бе свикнала, видя пламтяща жълта
жарава.
— Очите ти — прошепна. — Какво се е случило с тях…
Намеси се Рот.
— Бела, брат ти помоли да останеш тук още малко.
Изненадата й беше толкова голяма, че откъсна поглед от Зейдист.
— Какво казахте, господарю?
— Не иска да постановя веднага изолация за теб, а да останеш тук
още известно време.
— Защо?
— Нямам представа. Може би е по-добре да попиташ него.
«Господи, като че ли положението не е достатъчно объркано и
бездруго.» Погледна отново Зейдист, но очите му бяха приковани в
прозореца отсреща.
— Разбира се, можеш да останеш — каза Рот.
Тъй като Зейдист изведнъж застина на мястото си, Бела се запита
дали и той мисли така.
— Не искам да бъде отмъстено за мен — каза високо. Зейдист обърна
глава към нея и тя заговори директно на него: — Благодарна съм за
всичко, което направи за мен. Но не искам никой да пострада в опит да
убие лесъра, който ме отвлече. Особено ти.
Той смръщи силно вежди.
— Нямаш глас в тези неща.
— Разбира се, че имам, по дяволите! — изпадаше в ужас, представяйки си го навън в търсене на схватка. — Господи, Зейдист… Не
искам да бъда отговорна за смъртта ти.
— Ще умре онзи лесър, не аз.
— Не може да говориш сериозно! Мили Боже, погледни се! Не можеш
да се биеш в това състояние. Толкова си слаб.
В стаята се чу колективна въздишка и очите на Зейдист потъмняха.
О, по дяволите… Бела покри устата си с длан. Беше го нарекла слаб.
Пред цялото братство.
Нямаше по-голяма обида. Дори само намекът, че на някой воин не му
достига сила, беше непростимо провинение, независимо от основанията.
Но да кажеш това директно и пред свидетели, беше равносилно на
публична кастрация и нанасяш непоправима обида на мъжкото му
достойнство.
Бела побърза да каже:
— Съжалявам, нямах предвид…
Зейдист се отдръпна от нея и вдигна ръце.
— Махни се от мен.
Тя покри устата си с длан. Той бягаше от нея, сякаш бе минно поле.
Излезе и стъпките му заглъхнаха по коридора. Когато вдигна глава, срещна неодобрителните погледи на братята.
— Веднага ще му се извиня. И чуйте, не се съмнявам в смелостта и
силата му. Тревожа се за него, защото…
Мислеше, че ако им каже истината, те със сигурност щяха да я
разберат.
— Обичам го.
Напрежението в стаята мигом се стопи. Е, поне до голяма степен.
Фюри се обърна, отиде до камината и се подпря на полицата над нея.
Наведе глава толкова ниско, сякаш искаше да изгори в пламъците.
— Радвам се за чувствата ти — каза Рот. — Той се нуждае от любов.
А сега го намери и му се извини.
Тя тръгна към вратата, но Тормент застана пред нея и я изгледа
спокойно.
— Опитай се да го нахраниш.