Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
високите си обувки. Препъна се, носле вдигна ръце над главата си и
изпъна тяло на студа. — Видът ти подсказва, че обичаш грубите игрички, а аз нямам нищо против.
Той я обърна с лице към тухлената стена и я стисна силно за врата, за
да я задържи на едно място. Тя започна да се кикоти и да се преструва, че
се съпротивлява. Той я укроти и се замисли за безбройните жени от
човешката раса, от които бе пил през годините. Дали бе успял успешно да
изтрие спомените им? Дали не се събуждаха от кошмари, в които сънуваха
него, когато подсъзнанието им оживееше?
«Аз ги използвам. Същият съм като Господарката», помисли си
Зейдист.
Единствената разлика беше, че той нямаше избор.
Или напротив? Можеше да използва Бела тази вечер — тя също го
искаше. Но ако се нахранеше от нея, щеше да им е по-трудно да понесат
онова, което им предстоеше. Раздялата. Тя не искаше той да отмъсти за
нея. А той нямаше да намери покой, докато не унищожеше онзи лесър …
Но имаше и още нещо. Не можеше да понесе да гледа как Бела се
съсипва сама заради любовта си към един неподходящ мъж. Трябваше да я
принуди да се разделят. Искаше тя да е в безопасност и хиляди години да
се събужда със спокойна усмивка на лицето. Да има благополучен брак с
партньор, с когото може да се гордее. Желаеше да бъде щастлива повече, отколкото да бъде с нея.
Проститутката се разшава и започна да върти задник.
— Ще го направим ли, или не, татенце? Защото вече съм възбудена.
Зи оголи кучешките си зъби и наклони глава, готов да я ухапе.
— Зейдист… Не!
Гласът на Бела го накара да обърне глава. Тя стоеше на средата на
улицата, на около петнайсет крачки от него. Очите й изразяваха ужас, устата й беше отворена.
— Не! — повтори тя с дрезгав глас. — Недей!
Първата му мисъл беше да я върне в къщата на братството и да й се
разкрещи, че е излязла. Втората — че това е шансът му да скъса връзката
помежду им. Щеше да е като ампутация и да боли много, но раните й щяха
да заздравеят. Дори неговите да останеха отворени за цял живот.
Проститутката обърна глава и се засмя високо, развълнувано.
— Ако тя ще гледа, това ще ти струва допълнителни петдесет долара.
С ръка на гърлото си Бела гледаше как Зейдист притиска с тялото си
жената към тухлената стена. Болката в гърдите й бе толкова силна, че не
можеше да диша. Да го види толкова близък с друга… Човек, и при това
проститутка… И то, за да се нахрани, след всичко, което бяха споделили
през изминалата нощ?
— Моля те — каза. — Използвай ме. Вземи мен. Недей…
Той завъртя жената с лице към нея, след това я притисна към себе си, като прокара ръка през гърдите й. Проститутката се смееше и поклащаше, търкайки тялото си в неговото и люлеейки греховно бедра.
Бела протегна ръце към него в сковаващия студ.
— Обичам те. Не исках да те обидя пред цялото Братство. Моля те, не ме наказвай по този начин.
Той прикова очи в нейните. И тя видя в неговите страдание и
безутешна мъка… Но Зейдист оголи кучешките си зъби и ги заби в шията
на жената. Бела извика, когато той преглътна, а жената се смееше диво, обезумяло.
Бела политна назад. Без да откъсва поглед от нея той продължи да
пие още по-жадно. Неспособна да гледа и секунда повече, тя се
дематериализира на единственото място, за което се сети.
Къщата на семейството й.
>38.
— Преподобният иска да те види.
Фюри вдигна поглед от чашата газирана вода, която бе поръчал. Над
него извисяваше грамадното си тяло една от горилите на «Зироу Сам» и
излъчваше мълчалива заплаха.
— Има ли някаква специална причина?
— Ти си ценен клиент.
— В такъв случай трябва да ме остави на спокойствие.
— Това «не» ли означава?
Фюри повдигна вежда.
— Да, точно така.
Охранителят изчезна от погледа му, но след малко се върна с
подкрепление — още две грамади като него.
— Преподобният иска да те види.
— Да, вече ми казахте.
— Веднага.
Единствената причина Фюри да излезе от сепарето беше, че тримата
изглеждаха готови да го отнесат при шефа си на ръце, а той не искаше да
привлича вниманието върху себе си. Нещо, което неминуемо щеше да
стане, когато ги направеше на пух и прах.
Още щом влезе в офиса на Преподобният, усети, че той е в опасно
настроение. Не че това беше нещо ново.
— Оставете ни — каза тихо вампирът иззад бюрото си.
Когато стаята се изпразни, се облегна назад. Погледът на виолетовите
му очи беше остър и проницателен, както винаги. Инстинктът подсказа на