Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
почивка от съня.
Тя се размърда, бедрото й докосна неговото и той се изненада, че
жаждата да я обладае се надигна отново. Мислеше, че е приключил с това
поне за известно време.
Облегна се назад и сведе поглед към тялото си. Главичката на онова, което й бе доставило такова огромно удоволствие, се подаваше от процепа
на боксерките.
Чувствайки се така, сякаш престъпваше закона, отдръпна ръката си от
гърдите на Бела и побутна с пръст ерекцията си.
Затвори очи и макар неохотно, улови възбудата си в длан. Погали я и
бе изненадан как меката кожа се плъзна по твърдата сърцевина.
Усещанията, които съпътстваха това действие, бяха странни. Но не
неприятни. Всъщност напомняха усещането, което имаше, когато бе вътре
в нея, само че удоволствието не бе така голямо. Дори не се доближаваше
до него.
Господи, беше такъв страхливец. Боеше се от собствения си… пенис.
Член? Проклето нещо? Как трябваше да го нарича? Как го наричат
нормалните мъже? Добре, в никакъв случай не можеше да му казва
Джордж. Но някак си да го нарича той… вече не му се струваше
правилно.
Сега, след като, образно казано, си бяха стиснали ръцете.
Пъхна ръка под боксерките. Беше колеблив и нервен. Но
предполагаше, че трябва да приключи с опознаването на тази своя част.
Защото не знаеше дали някога отново ще събере смелост да го направи.
Отмести пениса си — като за начало щеше да го нарича така, за да не
му пречи, и докосна топките под него. Усети тласък нагоре по цялата
ерекция, а върхът й пламна.
Приятно беше.
Смръщи вежди и продължи изследването си. Беше странно, че това бе
част от него вече толкова време, а все още не бе правил това, на което
младите мъже, току-що преминали през преобразяването, без съмнение
посвещаваха часове.
Погали отново топките си и те станаха още по-стегнати, а пенисът му
— дори още по-корав. Усети вълнение и тръпки в долната част на корема, а в главата му се появиха спомени за това, как двамата с Бела правят секс
— представи си как повдига краката й и прониква дълбоко в нея. Спомни
си съвсем ясно какво бе чувството тя да е под него, как влажната й
сърцевина го галеше, колко бе стегната…
И всичко това започна да набира скорост като лавина — образите, които минаваха пред очите му, и потоците енергия, които се зараждаха на
мястото, където бе ръката му, и се разпространяваха по тялото му.
Дишането му стана плитко и накъсано. Устните му се разтвориха. Бедрата
му се повдигнаха нагоре. Импулсивно легна по гръб и свали боксерките
си надолу.
И тогава разбра какво прави. Играете си със себе си!
Самозадоволяваше се! Легнал до Бела? Господи, беше гадно копеле.
Отвратен от себе си, отдръпна ръката си и понечи да вдигне
боксерките…
— Не спирай — каза тихо Бела.
По гръбнака на Зи полазиха студени тръпки. Беше хванат на
местопрестъплението.
Погледът му срещна нейния и кръвта нахлу в лицето му. Обаче тя му
се усмихна и го погали по ръката.
— Толкова си красив, като извиваш тяло. Довърши започнатото, Зейдист. Знам, че го искаш, и няма от какво да се срамуваш. Прекрасен
си, когато се докосваш — целуна го по ръката над лакътя с очи, приковани в ерекцията, която издуваше боксерките му. — Довърши го —прошепна. — Искам да видя как свършваш.
Чувстваше се като обзет от нетърпение глупак, но не можеше да се
спре. Стана и се съблече.
Бела го окуражи с тихи звуци, когато отново легна. Като черпеше
смелост от нея, плъзна бавно ръка надолу по корема си и усети мускулите
и гладката неокосмена кожа, която ги покриваше. Не очакваше, че ще
може да продължи…
Господи! Той бе толкова твърд, че усещаше в него пулсациите на
сърцето си.
Не откъсваше поглед от дълбоките сини очи на Бела, докато движеше
дланта си нагоре и надолу. Вълните на удоволствие се разляха като
слънчеви лъчи по цялото му тяло. Господи… Това, че тя го гледаше, го
възбуждаше, макар че не би трябвало да е така. Когато преди го гледаха…
Не, миналото не бе добре дошло в този момент. Ако мислеше за
случилото се преди век, щеше да изгуби мига с Бела.
Рязко и категорично пропъди спомените от главата си. Сега го
гледаха… очите на Бела. Искаше да потъне в тях.
Те бяха така прекрасни, гледаха го с обич и топлина, прегръщаха го
— също като ръцете й. Погледът му се спря на устните й. На гърдите й.
На корема… Нуждата, която се събираше в тялото му, експлодира и всяка
негова част усети еротично напрежение.
Бела сведе очи надолу. Гледаше го как се гали, прехапала долната си