Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
прическа, мощните му рамене и присъствието му се изгубиха сред хората, чиито страсти поглъщаше.
Бела прие форма пред семейната си къща. Външните светлини бяха
изключени, което беше странно, но тя плачеше и бездруго нямаше да види
кой знае какво. Влезе, изключи алармената инсталация и застана във
фоайето.
Как бе могъл Зейдист да й причини това? Толкова наранена се
чувстваше, сякаш беше правил секс с друга пред нея. Знаеше, че е
способен на жестокост, но бе отишъл твърде далеч…
Не мислеше, че целта му е била да й отмъсти за публичната обида.
Подозираше, че е използвал жената, за да демонстрира раздялата им. Беше
й изпратил недвусмислено послание, че не я иска в живота си.
Е, беше се получило.
Огледа се наоколо, обезкуражена и разстроена. Всичко беше съвсем
същото. Сините копринени тапети, черният мраморен под, блестящият
полилей над главата й. Все едно се беше върнала назад във времето. Беше
израснала в тази къща — последното дете, което майка й щеше някога да
има, обичана сестра на грижовен брат, дъщеря на баща, когото не
познаваше…
Изведнъж се сепна. Беше тихо. Прекалено тихо.
— Мамен? Лани? — тишина. Избърса сълзите си с опакото на ръката
си. — Лани?
Къде бяха догените? И майка й? Знаеше, че Рив най-вероятно е
навън, зает с обичайните неща, които правеше през нощта, затова не
очакваше да го види. Но останалите винаги си бяха у дома.
Бела отиде до извитото стълбище и извика: — Мамен?
Качи се на втория етаж и изтича до спалнята на майка си. Одеялото
бе отметнато набързо, чаршафите бяха разбъркани… Нещо, което при
нормални обстоятелства догените не биха допуснали. Завладяна от ужас, тръгна по коридора към стаята на Ривендж. И там цареше безпорядък —завивките бяха отметнати така, сякаш бе скочил набързо от леглото.
Липсата на ред беше нещо нечувано в тази къща.
Къщата не беше безопасна. Точно по тази причина Рив е настоял тя да
остане при братството.
Втурна се в коридора, после се затича надолу по стълбите. Трябваше
да излезе навън, за да се дематериализира, защото всички стени бяха
подсилени със стомана.
Прелетя като хала през входната врата и спря… Нямаше къде да
отиде. Не знаеше адреса на обезопасеното жилище на брат си, а най-
вероятно той бе отвел там мамен и догените. Не искаше да губи време да
му се обажда, не и оттук.
Нямаше избор. Беше отчаяна изтощена и гневна, а идеята да се върне
в имението на братството, не й изглеждаше никак привлекателна. Но
нямаше да прояви глупост. Затвори очи и се дематериализира.
Зейдист свърши бързо с проститутката и се концентрира върху Бела.
Тъй като кръвта му течеше във вените й, я усети да се материализира
някъде в югоизточна посока. Успя да стесни местонахождението й до
малък триъгълник между «Белман роуд» и «Торн авеню» — изключително
богат квартал. Очевидно се беше върнала в къщата на семейството си.
Инстинктът му се събуди. Последното обаждане на брат й беше доста
странно. Най-вероятно нещо ставаше там. Защо в противен случай
Ривендж щеше да иска тя да остане при братството, след като малко време
преди това бе подал молба да й бъде наложена изолация?
Тъкмо се канеше да отиде да я прибере, когато усети, че тя отново
пътува. Този път се материализира пред къщата на братството. И остана
там.
Слава Богу. Поне засега не трябваше да се тревожи за безопасността
й.
Вратата на клуба се отвори рязко и Фюри излезе отвън. Не
изглеждаше добре — беше блед и вкочанен като труп.
— Нахрани ли се?
— Да.
— Трябва да се прибереш у дома и да чакаш силите ти да се
възстановят.
— Вече са възстановени. Донякъде.
— Зи…
Фюри замълча. Двамата обърнаха едновременно глави към «Трейд
стрийт». В началото на улицата трима белокоси мъже, облечени в черно, вървяха право напред в редица, като че ли се приближаваха към някаква
цел.
Без да си разменят и дума, Зи и Фюри се затичаха през току-що
падналия сняг. Излязоха на «Трейд стрийт» и видяха, че лесъритe не
преследват жертва, а се срещат с други представители на техния вид, двама от които с кестеняви коси.
Зи постави ръка на дръжката на единия от кинжалите си и втренчи
поглед в тъмнокосите. Молеше се един от тях да се окаже онзи, когото
търсеше.
— Почакай, Зи! — изсъска Фюри, докато вадеше мобилния телефон от
джоба си. — Остани на мястото си. Ще поискам подкрепление.
— Какво ще кажеш да позвъниш, докато аз избивам тези тук — и
измъкна кинжала от ножницата си.