Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Фюри да скрие едната си ръка зад гърба — близо до кинжала, който бе
препасан на колана му.
— Непрекъснато мисля за последната ни среща — каза Преподобният
и съедини върховете на дългите си пръсти. Светлината от лампата над
главата му подчертаваше високите му скули, твърдата челюст и масивните
рамене. Прическата му, тип ирокез, беше подстригана и оформена
наскоро. Височината на черната ивица не беше повече от пет сантиметра.
— Да… Непрекъснато мисля за това, че знаеш малката ми тайна. Чувствам
се беззащитен.
Фюри мълчеше. Питаше се накъде ли води всичко това. Преподобният
бутна стола си назад и кръстоса крака. Скъпият му костюм се разтвори и
разкри широките му гърди.
— Можеш да си представиш как се чувствам. В непрекъсната тревога
съм.
— Опитай с «Амбиен»*. Ще те приспи поне за малко.
[* Амбиен — силно приспивателно. — Б.?пр.?]
— Бих могъл да изпуша безброй цигари червен дим. Точно като теб, нали? — прокара ръка по ивицата на главата си, а устните му се
разтеглиха в лукава усмивка. — Да, наистина не се чувствам в
безопасност.
Каква опашата лъжа! Беше заобиколен от гардовете си, огромни
мъже, които бяха колкото умни, толкова и смъртоносни. А и той
определено можеше да се грижи сам за себе си. При конфликти, симпатите имаха преимущества, каквито нито един друг вид не
притежаваше.
Преподобният спря да се усмихва.
— Мислех си, че можеш да размениш своята тайна за моята. Така ще
бъдем квит.
— Нямам тайни.
— Глупости… братко — устните на Преподобният отново се извиха в
подобие на усмивка, но очите му останаха студени. — Ти си член на
братството. Както и онези здрави мъжаги, с които идваш тук. Онзи с
козята брадичка, който пие от водката ми и другият, с нарязаното лице, който смуче от курвите ми. Не знам какво да кажа за човека във вашата
компания, но това няма значение.
Фюри го изгледа втренчено над бюрото.
— Току-що престъпи общоприетите правила и неписаните закони на
нашия вид. Но пък, от друга страна, не бих могъл да очаквам добро
поведение от търговец на дрога, нали?
— А пък наркоманите винаги лъжат.
— Внимавай какво говориш — каза Фюри тихо.
— Или ще направиш — какво? Ако ме удариш, просто ще ми
потвърдиш, че си един от братята.
— Здравето никога не трябва да се приема за даденост.
— Защо не признаеш? Или вие, братята, се страхувате, че расата, която не успявате да защитите, ще се разбунтува? Да не би да се криете от
всички, защото напоследък сте затънали до гуша в лайна?
Фюри се обърна.
— Не знам за какво говориш.
— За червения дим — гласът на Преподобният беше остър като
бръснач. — Току-що свърших запасите.
Неясна тревога стегна гърдите на Фюри. Хвърли поглед през рамо.
— Има и други пласьори.
— Позабавлявай се тогава и си ги намери.
Фюри постави ръка на топката на вратата. Когато тя отказа да се
превърти, отново хвърли поглед през рамо. Преподобният го гледаше, неподвижен като котка. И го държеше в капана на офиса си само с усилие
на волята си.
Фюри стисна силно топката, дръпна и буквално я откъсна. Вратата се
отвори. Той захвърли кълбото върху бюрото на Преподобният.
— Предполагам, че ще трябва да поправиш щетите.
Направи две крачки, преди една ръка да го сграбчи за рамото. Лицето
на Преподобният беше твърдо като камък, хватката му беше безмилостна.
Виолетовите му очи премигнаха и нещо премина между тях двамата —някаква искра или поток…
Неочаквано Фюри бе завладян от чувство за вина — сякаш някой бе
открехнал вратата към най-дълбоките му страхове за бъдещето на расата.
Трябваше да отговори, не можеше да търпи повече напрежението. Чу се да
казва бързо:
— Ние живеем и умираме, за да защитим вида си. Той е нашата първа
и единствена грижа. Бием се всяка нощ и броим урните със сърцата на
убитите от нас лесъри. Пазим нашето съществуване в тайна. Така
предпазваме цивилните. Колкото по-малко знаят за нас, толкова в по-
голяма безопасност ще бъдат. Затова се крием.
Веднага щом думите излязоха от устата му, изруга.
«По дяволите, никога не може да се вярва на симпат — помисли си
той. — Нито на чувствата, които изпитваш в негово присъствие.»
— Пусни ме, гълтачо на грехове — процеди Фюри през зъби. — И
престани да ровиш в главата ми.
Ръката се отдръпна от рамото му и Преподобният се поклони леко —жест на уважение, който го шокира.
— Е, знаеш ли, боецо, току-що пристигна доставка червен дим.
Симпатът мина покрай него и бавно се сля с тълпата. Рапърската му