Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
устна. Кучешките й зъби бяха като две малки бели ками и той отново
поиска да ги усети да пробиват кожата му. Искаше тя да пие от него.
— Бела… — изстена.
Господи, наистина му харесваше.
Повдигна единия си крак, стоновете напираха в гърлото му, ръката му
започна да се движи по-бързо. След секунда вече бе изгубен. Извика, отметна глава назад и изви гръб в дъга. Топлата течност се разля по
корема му, а ритмичните пулсации като че ли нямаха край. Спря едва
когато върхът стана толкова чувствителен, че не можеше да бъде докосван
повече.
Дишаше тежко и беше замаян, когато се обърна на една страна и я
целуна. Отдръпна се и очите й му казаха колко добре го разбира. Знаеше, че му е помогнала този първи път. Но не го гледаше със съжаление.
Изглежда, не го смяташе за ненормален заради това, че до този момент се
страхуваше да се докосне.
Отвори уста.
— Аз…
На вратата се почука и спря в зародиш онова, което се канеше да
каже.
— Не влизай! — извика високо и се избърса с боксерките. Целуна
Бела и я зави, преди да прекоси стаята.
Подпря вратата с рамо — като че ли онзи, който бе от другата й
страна, се канеше да нахлуе с взлом. Действието му може би беше
глупаво, но нямаше да позволи никой да види Бела така сияеща след
секса. Това бе само за него.
— Какво? — попита.
Гласът на Фюри достигна до него приглушен.
— «Експлорър»-ът, към който си прикрепил телефона си, е потеглил
снощи. Минал е през всички супермаркети, в които Уелси е поръчвала
ябълки за фестивала на зимното слънцестоене. Отменихме заявките, но
трябва да проучим положението. Братството ще се събере в кабинета на
Рот след десет минути.
Зи затвори очи и подпря чело на вратата. Реалността беше нахлула
отново в ежедневието му.
— Зейдист? Чу ли ме?
Погледна Бела и си помисли, че е дошъл краят на времето им заедно.
Тя дръпна завивките до брадичката си, като че ли й беше студено — знак, че също го е разбрала.
«Господи… боли», помисли си той. Чувстваше истинска болка.
— Ще бъда там — каза.
Откъсна очи от Бела и отиде да си вземе душ.
>36.
Нощта се спускаше. О. беше обзет от гняв, докато крачеше из хижата
и събираше мунициите, от които имаше нужда. Беше се върнал само преди
половин час, а изминатият ден беше истински кошмар. Първо бе отишъл
при Омега и понесъл грубостите и обвиненията, които се бяха излели от
устата му. Думите му бяха като бой с камшик. Буквално. Господарят им
беше бесен заради двамата арестувани лесъри, сякаш О. бе виновен, че
онези двама глупаци се бяха оставили да им сложат белезници.
След като първата вълна на гнева му беше отмината. Омега беше
изтеглил двамата убийци от света на хората. Бе ги издърпал така, сякаш
бяха кученца на каишки. Интересно, това не се оказа толкова лесно. Не
можеше да призове убийците просто с едно махване на ръката и слабостта
му бе нещо, което О. си каза, че трябва да запомни.
Макар че не беше продължило дълго, О. не се съмняваше, че двамата
лесъри оплакваха деня, в който бяха заменили душите си за безсмъртие.
Омега се беше нахвърлил върху тях незабавно, а сцената беше като от
филм на Клайв Баркър*. Тъй като убийците не бяха живи, наказанието
можеше да продължи вечно или докато на Омега му омръзнеше. Но когато
О. си беше тръгнал, той все още изглеждаше погълнат от заниманието си.
[* Клайв Баркър (род. 1952 г.) — британски писател, сценарист, режисьор и художник. Един от най-големите майстори в жанра хорър. —Б.пр.]
Междувременно в отсъствието на О. се бяха разгорели недоволство и
бунт в редиците на отрядите Бета. Четирима представители на една елитна
група, завладени от скуката, бяха нападнали други лесъри и по време на
тази кръвопролитна игра обществото бе дало ненужни жертви. През
последните шест часа гласовите съобщения на телефона му, които го
информираха за събитията, звучаха все по-истерично и на него самия му
идваше да закрещи.
По дяволите. Като негов заместник У. беше пълен провал. Не беше
успял да овладее броженията сред Бета отрядите, а по време на разприте
беше убит жестоко представител на човешката раса. О. не даваше и
пукната пара за убития, но трупът представляваше проблем. Последното, от което имаха нужда, беше ченгетата да се намесят. Отново.
И така, О. беше отишъл на мястото на схватката и си беше изцапал
ръцете, за да се отърве от ненужното тяло, след което в продължение на
два часа беше разпитвал кои са виновниците, за да посети всеки от тях.