Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
долния десен ъгъл. Извика на екрана данните от другите охранителни
камери, които наблюдаваха портата, включително онази, която отчиташе
топлинното излъчване на телата. Особено внимателно провери какви са
показателите от часа, който беше записал.
И какво се оказа? Температурата на тялото на онзи «мъж» беше около
десет градуса. Той беше лесър.
Рив отново извика на екрана образа от първата камера и разгледа
внимателно лицето на убиеца в момента, в който разглеждаше панделките.
Тъга, страх… гняв. Все чувства, които не могат да останат незабелязани.
Свързани с нещо лично. Със загуба.
Значи, това беше копелето, което бе отвлякло Бела. И се бе върнало
за нея.
Рив не беше изненадан, че лесърът бе намерил къщата. Отвличането
на Бела беше новина за техния свят, а семейството му никога не беше
крило адреса си … Всъщност, заради духовните напътствия на мамен, къщата на «Торн авеню» беше добре известна. Трябваше само да бъде
заловен някой от цивилните, който знаеше къде живеят.
Но по-същественият въпрос беше: Защо убиецът не беше влязъл в
имота им?
Господи. Колко беше часът? Четири следобед…
— Това е лесър — каза Рив, удари с бастуна си по пода и се изправи
бързо. — Ще се евакуираме веднага. Намери Лапи незабавно и й кажи, че
господарката й трябва да се облече. После ще преведеш и двете през
тунела и ще ги закараш с караваната до другата къща, където ще бъдат в
безопасност.
Догенът пребледня.
— Господарю, нямах представа, че е бил…
Рив постави длан на рамото му, за да го успокои.
— Справи се добре и с онова, което знаеше. Но сега побързай. Доведи
Лани.
Рим отиде възможно най-бързо в спалнята на майка си.
— Мамен? — каза още с отварянето на вратата. — Събуди се, мамен.
Майка му седна в леглото с копринените чаршафи. Бялата й коса беше
прибрана в мрежичка.
— Но… още е следобед. Защо…
— Лани ще дойде да ти помогне да се облечеш.
— Господи, Ривендж! Защо?
— Ще напуснеш тази къща.
— Какво…
— Веднага, мамен. Ще ти обясня по-късно — целуна я и по двете бузи
и в този момент влезе камериерката. — А, добре. Лани, облечи бързо
господарката си.
— Да, господарю — каза момичето и се поклони.
— Ривендж! Какво налага…
— Побързай. Ще тръгнеш с догените. Ще ти се обадя.
Майка му продължи да вика името му, но той отиде бързо в стаята си
и затвори вратата, за да не я чува. Взе телефона и набра номера на
братството. Никак не беше доволен, че се налага да постъпи така, но
безопасността на Бела винаги беше на първо място. След като остави
съобщението, от което гърлото му се свиваше, отиде до гардероба с
размерите на стая.
В момента къщата беше запечатана срещу дневната светлина и щорите
не биха могли да проникнат в нея. Щорите, които покриваха прозорците и
вратите, бяха устойчиви на куршуми и огън, а стените бяха изградени от
камък и дебели седемдесет сантиметра. Камерите и алармените
инсталации бяха толкова много, че щеше да узнае, дори някой да кихнеше
в границите на имота му. Въпреки това искаше мамен да напусне къщата.
Когато мракът паднеше, щеше да отвори желязната порта и да
разстеле червен килим за гости. Искаше лесърът да влезе вътре.
Рив свали халата си от норки и облече черни панталони и дебел
пуловер с поло яка. Нямаше да извади оръжията, докато майка му беше в
къщата. Ако все още не беше изпаднала в истерия, щеше да го направи, като го видеше целия покрит с метал.
Преди да се върне при тях, за да провери дали са се приготвили за
тръгване, хвърли поглед на заключеното шкафче в гардероба.
Наближаваше времето за следобедната му доза допамин.
Усмихна се и излезе от стаята, без да се инжектира, готов да включи
в играта всичките си сетива.
Щорите се вдигнаха за през нощта, а Зейдист лежеше до Бела и бдеше
над съня й. Тя спеше по гръб, сгушена в извивката на ръката му, главата й
беше на нивото на гърдите му. Голото й тяло не бе завито, защото все още
излъчваше топлина, останала след преминаването на нуждата.
Когато Зейдист се върна от кухнята, тя хапна малко, а после задряма
още докато той застилаше чисти чаршафи на леглото. И оттогава двамата
лежаха един до друг в непрогледния мрак.
Ръката му, която почиваше върху горната половина на бедрото й, се
вдигна до гърдите й и се заигра със зърното й. Бе така нежен с нея от
часове — галеше я, успокояваше я. Клепачите му тежаха от умора и сами
се затваряха, но спокойствието, което цареше между тях, бе по-добра