Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Моля се да ми позволи.
>37.
Ривендж се разхождаше неспокойно от стая в стая. Стъпките му бяха
резки и отсечени. Отново виждаше всичко в червено, сетивата му бяха
будни, беше захвърлил бастуна си преди часове. Вече не му беше студено
и беше съблякъл дебелия пуловер с поло яка, и усещаше оръжията на
голата си кожа. Наслаждаваше се на силата на мускулите и костите си. Но
имаше и друго. Нещо, което не бе чувствал от…
Господи, бяха минали десет години, откакто за последен път си бе
позволил да стигне толкова далеч. Беше предварително планирано и
напълно преднамерено спускане в лудостта и чувстваше, че контролира
всичко. Това вероятно беше фатално заблуждение, но не даваше и пет
пари. Безразсъдното му желание да се бие с врага приличаше на сексуален
глад.
Което означаваше, че е дяволски неудовлетворен.
Погледна през един от прозорците на библиотеката. Беше оставил
входната врата широко отворена, за да окуражи евентуални посетители.
Нищо. Досега нито един.
Стенният часовник удари дванайсет.
Бе така сигурен, че лесърът ще се появи, а ето че никой не се
приближи до къщата. Според периферните охранителни камери, по шосето
минаваха само типичните за този квартал автомобили — «Мерцедес», «Майбах», джипове «Лексус», «БМВ».
По дяволите. Искаше този убиец така отчаяно, че му идваше да
крещи. Стремежът му да се бие, да отмъсти за семейството си, да защити
територията си, беше съвсем логичен. По майчина линия във вените му
течеше кръвта на воинския елит и той кипеше от агресия. И когато към
горещата му природа се бе добавил гневът, породен от онова, което бяха
сторили на сестра му, и фактът, че трябваше да изведе своята мамен от
дома й посред бял ден, той се бе превърнал в буре с барут.
Замисли се за братството. Щеше да е добър кандидат, ако бяха
набирали воини преди неговото преобразяване… Но вече никой не знаеше
кои са братята и какво правят. Със западането на вампирската
цивилизация бяха преминали в нелегалност и бранеха повече себе си, отколкото расата, която се бяха заклели да защитават.
Не можеше да се отърве от мисълта, че ако бяха заети повече с
работата си, отколкото със самите себе си, може би щяха да предотвратят
отвличането на Бела. Или да я открият веднага.
Заля го нова вълна на гняв и продължи да се разхожда из къщата, да
наднича през вратите и прозорците и да проверява изображенията на
мониторите. Накрая реши, че няма смисъл в това безцелно чакане. Ако
продължаваше да броди от стая в стая, щеше да изгуби разсъдъка си, а
имаше работа в центъра на града. Ако някой задействаше алармените
инсталации, щеше да се дематериализира за части от секундата.
Върна се в спалнята си и спря пред заключеното шкафче в дъното на
гардероба. Трябваше да вземе лекарството си, дори това да означаваше, че
ще се наложи да използва оръжие срещу лесъра, вместо да го унищожи с
голи ръце. Ако въобще се появеше.
Извади доза допамин, спринцовка и турникет. Приготви инжекцията, стегна ръката си над лакътя и втренчи поглед в чистата течност, която се
канеше да вкара във вената си. Хавър беше споменал, че при високи дози
у някои вампири може да се появи параноя като страничен ефект. А Рив
беше удвоил предписаното количество, когато бяха отвлекли Бела. Така
че може би започваше да губи разсъдъка си.
После се замисли за температурата на онзи «мъж», който беше спрял
пред портата им. Десет градуса означаваха, че не е живо същество. Поне
не и човек.
Инжектира допамина в тялото си и изчака зрението му да се възвърне.
Облече топли дрехи, взе бастуна си и излезе.
Зейдист влезе целеустремено в «Зироу Сам». Усещаше съвсем ясно
мълчаливата тревога на Фюри, който вървеше зад него. Тя го обгръщаше
като влажна мъгла. Добре, че успяваше да игнорира присъствието на
близнака си, иначе цялото това отчаяние щеше да го погълне.
«Толкова си слаб.»
Да… Е, щеше да се погрижи за това.
— Дай ми двайсет минути — каза на Фюри. — Ще се срещнем навън, на улицата.
Не изгуби нито секунда. Избра проститутка от човешката раса, чиято
коса беше прибрана в кок, даде й двеста долара, след това буквално я
избута вън от клуба. Тя нямаше нищо против лицето му, ръста му или
начина, по който се отнасяше с нея. Беше взела толкова висока доза
наркотик, че очите й бяха като стъклени топчета и не виждаха нищо.
Излязоха на улицата и тя започна да се смее прекалено високо.
— Как го искаш? — попита и направи няколко танцови стъпки с