Когато боговете се смеят

Зарубин изпълни обещанието си и в събота сутринта докара на Настя компютър. Настя веднага намери сайта на групата „Би Би Си“, влезе във форума и започна внимателно да изучава съобщенията. Те бяха много, но след беглия прочит тя успя да класифицира участниците, като ги раздели на четири условни групи, които нарече „почитатели“, „критици“, „отговарящи“ и „хулигани“. „Почитателите“ изразяваха възхищението си и изпращаха най-добри пожелания на Светлана Медведева, Борис Худяков и Биримбек Бейсенов, „критиците“ спореха с тях, в това отношение всичко беше ясно. В категорията „отговарящи“ Настя включи тези, които по същество не влизаха в дискусии, а само подхвърляха ехидни реплики в отговор на нечии изказвания. За „хулиганите“ пък бе характерно, че те най-често нямаха представа за обсъжданите теми, но пък имаха твърдо мнение: всички наоколо са идиоти и трябва да са наясно с това. Подписите под репликите също бяха многообразни — имаше и пълни имена, и само лични, и инициали, и псевдоними, и дори само поредица от букви, както латински, така и на кирилица…

Денят се случи студен, но слънчев и ярката светлина от прозореца падаше толкова неудобно, че Настя едва различаваше буквите на екрана на компютъра. Тя се опита да премести монитора, но не получи желания резултат: или все така нищо не виждаше, или й беше неудобно да седи. Като си помъчи очите около половин час, тя излезе от кабинета, разходи се из етажа, като надничаше във всички врати наред, и от един кабинет изпроси принтер. След двайсет минути пред нея лежаха страниците, на които беше разпечатана дискусията от последните две седмици. Четенето им се оказа забавно и така я увлече, че за известно време Настя дори забрави защо всъщност прави всичко това.