Ковачница на мрак

Капло Дриим и магьосник Реш яздеха в челото на процесията. Зад тях, сама и с половин дузина шейки след нея, яздеше Т’рисс, на коня си от усукани и сплетени стръкове трева. Черните стебла бяха избелели в смъртта си. Подобието вече бе станало сиво-кафяво и с изсъхването цялото същество се беше стегнало, а тревите бяха заприличали на мускули и гола кост, като животно, чиято кожа е одрана. Дупките на очите му бяха вече замрежени от паяжина. Капло едва се сдържаше да не се обърне за пореден път през рамо към жената азатанаи и ужасния й кон.

Дланите му бяха потни в кожените ръкавици. Краят на гората вече се виждаше в откос вяла слънчева светлина, сякаш сянката на облаци бе заседнала в очите му, и той едва успя да надвие трепета си.

Магьосник Реш до него беше нетипично смълчан.

Бяха отвели Т’рисс в манастира Ян и влязоха в двора, пълен с монаси, повикани от нивите и събрани, за да поздравят официално жената азатанаи. Мнозина в тълпата се присвиха уплашено, като видяха коня от трева, или може би от нарастващата сила на ездачката му, която според Реш се излъчваше от нея на невидими, но осезаеми вълни, или от безизразното й лице и равнодушните й очи.

Почти нищо не беше казано по пътя до манастира. Никой не знаеше какво водят в обителта. Никой не знаеше що за заплаха представлява тази азатанаи за майка Шеканто. Мисълта, че е родена от Витр, бе ужасяваща. Капло съжаляваше за враждебността на Стража, Фарор Хенд — щеше да е добре, ако я бе разпитал повече за Т’рисс: за първите мигове на срещата им, за подробностите около пътуването им през Блещукаща съдба.

Политиката беше нещо, което се носеше като втора кожа — гладка като коприна, щом я погалиш, но настръхваща, потъркаш ли я срещу косъма. Капло еднакво бързо си създаваше и врагове, и приятели, а с Фарор Хенд бе направил погрешен избор. След като тя вече бе на другата страна, трябваше да помисли как да подрони репутацията й. Но за това трябваше да приложи цялото си лукавство, след като тя бе сгодена за герой на кралството. Жалко, но професията на шпионин бе свързана с много неприятни необходимости. Не беше само безстрашие и романтика, а понякога дори и маската на изкусителност можеше да се окаже грозна.

Мислите му се върнаха към онази съдбовна среща между майка Шеканто и Т’рисс. Без никакво бавене беше влязъл с Реш и жената азатанаи в залата на Майката, наричана Рекилид — думата за „утроба“ на старата реч. Всички свещи от златист восък покрай стените бяха запалени и къпеха кръглото помещение в мека жълта светлина, която сякаш се извисяваше към сводестия позлатен таван. Огромният килим с наситени землисти багри бе достатъчно дебел, за да приглуши звука на стъпките им, когато закрачиха към чакащата ги майка Шеканто, седнала в богато украсения си си служебен стол.