Ковачница на мрак

Тази идея бе стара шега между тях.

— Магьоснико — отвърна Капло, — всички философи, които съм виждал, са или пияни, или безчувствени.

— Това е скръб от загубата, приятелю, и затъване в разбирането.

— Това е слабост на волята по-вероятно.

— Воля, пречупена и безпомощна под атаката на прозрението. Когато сме притиснати на колене, светът се свива.

Капло въздъхна.

— Ах, Реш, но не всяко прозрение идва като атака.

— Даваш ми повод да пия.

— Значи доводът ти е слаб.

— И ето, аз съм единственият философ, достатъчно смел да го признае.

— Само защото си трезвен, а винаги съм оспорвал куража на трезвостта.

Млъкнаха, понеже Т’рисс стана и тръгна към тях. Щом дойде, присви очи към Капло и каза:

— Е, значи майката ви посъветва да не ме убивате? Това е добре. Нямаше да ви хареса моята кръв на ръцете ви, лейтенант.

Капло помълча, а после каза:

— Подозирате ни в крайности. Това е непристойно.

Тя кимна.

— Да.

— Радвам се, че сте съгласна…

— Убийството винаги е непристойно — продължи тя. — Усетих недоверието у приятелката ми Фарор Хенд при вашата намеса. В недоволството й имаше много нива.

— Не ви мислим лошото — заяви Капло. — Но ако се наложи, ще защитим своето.

— Виждам много място за дебат, лейтенант, за това какво включва вашето „свое“. Разбира се, вие разчитате на тази неопределеност.

— Този коментар лично за мен ли се отнася, или за хората изобщо?

— Не познавам достатъчно „хора“, за да съдя — отвърна Т’рисс, седна пред тях и погали с ръка топлата вода. — Знам, че сте убиец и че на двама ви са дадени основания за необходимостта на убийството, и че се събирате с други „свои“, за да изтъкнете нужните оправдания.

Реш сякаш онемя. Покашля се и каза:

— Гост, моля ви, сдържайте силата си.

— Мислите ли, че тази сила е моя, магьоснико? — Тя се усмихна и стана. — Уморена съм. Виждам монах на входа — ще може ли да ме заведе до стаята ми?

— Момент — спря я Капло, погледна Реш, видя, че се е превил на две като от болка, и попита: — Щом силата не е ваша, чия е тогава?

— Вашият речен бог беше мъртъв. Вече не е.

Той я зяпна невярващо.

А Т’рисс добави:

— Сега трябва да се преборите с това, което претендирате, че почитате, и да дадете отговор на много неща, които сте направили в негово име. Чудно ли е, че приятелят ви е уплашен?

И тръгна през двора.

Капло се обърна към приятеля си.

— Реш? Какво ти стана? Истината ли говори тя?

Магьосникът го погледна с подивели очи.

— Гняв.

След този случай гостенката азатанаи остана в стаята си и се хранеше сама. На третата сутрин се появи в двора, яхна коня си от трева и зачака останалите.

Майка Шеканто беше прикована на легло. Беше загубила всякаква власт над тялото си и не можеше да се движи, дори да вдигне ръка. Дробовете й се пълнеха с течност, дъхът й излизаше на къси хрипове, а очите й пърхаха като пленени птици.

„Ястребът предава заека. Гущерът предава мухата. Бог беше огънат под волята ни. И богът сега се гневи.“

Ездачи вече бяха пратени до манастира Йедан по заповед на Реш и вест беше пристигнала в нощта преди тръгването им за Карканас. Отец Скеленал беше тръгнал. Тринайсет от най-старите сестри бяха умрели. А във Великия кладенец на Древния бог водата вреше. Парата се вдигаше на стълб, който можеше да се види от края на гората южно от обителта.