Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Подробностите затрупваха тленния ум, заслепяваха го за по-широкия размах на историята. Мислил беше да стигне до това наблюдение в урока си с Легил. Сега прецени, че може би тя все още е твърде малка за такива идеи. Но пък също толкова вероятно беше възрастта да няма нищо общо с разбирането. Трябваше само да слезе от кулата и да се гмурне в неистовия свят на двора, за да види отблизо и в подробности същите безумия, от които Легил Бехуст тичаше и се луташе безпомощно. Ако не друго, със сравнението си се бе отнесъл грубо с момичето.
Все едно. Неизречените мисли не нанасяха рани на другите. Съдбата на вътрешния пейзаж на мислещия беше съвсем различна, разбира се. Беше шествие на провалящия се разум и в този провал много неизречени мисли намираха покой. За предразсъдъци, омраза и невежество.
Беше лош учител и го знаеше. Пишеше историите си все едно, че са измислици, разпокъсани и несвързани с реалността. Още по-лошо, предпочиташе широкия размах на баграта пред натрапчивата подробност, неизразимото чувство пред дълбокия анализ, възможността пред достоверността. Беше във всяко отношение ужасен историк.
Виждаше сянка, проснала се над града долу. Не беше хвърлена от дима, нито идваше от облак, защото небето бе ясно. Беше поетият дъх на Майка Тъма, отнемащ светлината от света. Какво правеше тя с нея, зачуди се Херат. Беше ли това, което твърдяха жреците? Поглъщаше ли я тя, хранеше ли се с нея? Когато светлината си отива, къде отива?
Старите художници, рисували пейзажи, бяха обсебени от светлината и разправяха, че много от тях били полудели от тази обсебеност. Но със сигурност беше много по-лошо, ако всичката светлина е отнета. Мислите му се върнаха към Кадаспала, най-добрия художник портретист… чудно ли беше, че той живееше под облак от страх и изригваше гнева си към света? Жреците обещаваха благодат с идването на мрака и уверяваха, че никой няма да е сляп в него. Подобни дарове идваха от магията, тъй че никога не бяха безплатни. Райз се зачуди каква ли цена ги очаква всички.
Чу стъпки по стълбището, обърна се и видя Седорпул. Младият жрец беше останал без дъх, закръгленото му лице и тяло се полюшваха над стъпалата все едно беше пълен с въздух. Зад него, щом стъпи на платформата, изникна друга фигура.
Седорпул се огледа и възкликна:
— Няма я! Къде е?
— В стаята си. Играе.
— Бягане от отговорност!
Райз Херат кривна глава.
— Същото помислих, когато я остави на мен, Седорпул.
Жрецът махна с ръка и заоправя оцапаната си туника.
— Излишно е да се спори. Местонахождението й е ясно. Това е важното.
Другият жрец се промъкна покрай Седорпул и се загледа над града.
— Ендест Силан — обърна се към него Райз. — Кажи ми какво виждаш?
— Не е важно какво виждам, а какво чувствам, историко.
— А какво чувстваш?
— Тук горе сякаш бремето на света се смъква от раменете ми. Докато в коридорите под нас… — Сви рамене.
— Ти си млад — каза Райз. — Имаш много да носиш, но благодатта на младостта означава, че почти не усещаш тежестта му. Смущава ме мисълта, че остаряваш преждевременно.
— Още не си чул — заговори Седорпул. — От един от манастирите е дошъл ездач. Магьосник Реш води група шейки. Придружават гост, който ще се срещне със самата Майка Тъма.
— Нима? И вече се знае, че тя ще му даде аудиенция? Този гост трябва да е от изключителна важност.
— От Витр е.
Райз изгледа Седорпул — зачервеното му лице и светлосините очи, и за пореден път се зачуди на липсата на вежди и други косми по лицето… дали просто бръснеше всичко, както темето си? Странна склонност.
— Нищо не идва от Витр — заяви той.
— Рискуваме с дръзките си твърдения — обади се Ендест, беше се подпрял на стената.
Райз помисли малко и каза:
— Знае се, че азатанаите са направили каменни съдове, които могат да задържат Витр. Вероятно би могло от същия материал да се направят и кораби.
— Не са кораби — отвърна Седорпул. — Като оставим това, знаем малко. Жена, но не е тайст.
— Азатанаи?
— Така изглежда — потвърди Ендест.
— Скоро трябва да се появят от гората според мен — заяви Седорпул и застана до парапета до другия жрец. — Мислехме да видим идването им оттук.
Толкова с мирното съзерцание.
— Вярвам, че всичко долу е приготвено.
— Нищо особено — каза Седорпул. — Това не е официална визита все пак.
— Никакво лъскане на токи? — попита Райз. — Никакво търкане на сребро?