Ковачница на мрак

— Това назначение ме притеснява, майко. Има твърде много неизвестни. Няма ли да е по-разумно да я убия тук, в манастира? Преди да се е оказала по-сериозна заплаха за владението ни?

— Присъствието й тук е известно, лейтенант. Стражите са я поверили на грижите ни.

Капло кимна.

— За да ги убедим, дадохме гаранция за безопасността й. Но всички тези неща са условни. Има достатъчно прецеденти за непредсказуемостта на гостенката ни, за да звучи достоверно една версия, че тя е прибегнала до насилие. Може би срещу вас или сред монасите. Да, може да понесем възмущение и обвинение, но при липсата на подробности думата ни ще устои и ще надделее. Както ме учихте преди много години, един убиец се стреми да контролира колкото е възможно момента на убийството. Боя се точно от тази загуба на контрол, когато ще сме в Залата на Нощта, на аудиенция с Майка Тъма и кой знае колко много присъстващи други нейни съветници.

— Тези другите, лейтенант — каза Шеканто, — ще мислят преди всичко за защитата на Майка Тъма, не на азатанаи.

— Много години са минали, откакто за последен път сте напускали манастира, майко. Виждал съм как се бие Аномандър и дори в зала, голяма колкото на Майка Тъма, смятам, че ще стигне до мен преди да мога да убия азатанаи. Ако не той, тогава Силхас Руин. — Погледът й не трепна и той продължи: — Може да са придобили уменията си от магията на Майка Тъма. Или пък дарбата им е напълно естествена. Тъй или иначе, оценявам шанса си за успех като много нищожен. При това положение, ако ви разбирам, животът ми трябва да бъде принесен в жертва като символ за верността на шейките.

— Говорим за заплахата, която тази Т’рисс може да представлява за Майка Тъма. Искам да си в готовност за такава възможност.

— Разбира се.

— И вярвам, че ще разбереш, ако дойде моментът саможертвата ти да се окаже необходима. В края на краищата ние ще сме тези, които ще заведат азатанаи на среща с Майка Тъма.

Капло повдигна вежди.

— Оправдание за последствията? А ако никой не оцелее от битката освен Т’рисс?

— Тогава малцина ще възразят, че всички сме изгубени, лейтенант. Впрочем, в Карканас ще имаш и други отговорности. Слушай и помни.

Скоро след това Капло излезе на двора и тръгна към шадравана. Магьосникът Реш стоеше на почтително разстояние от Т’рисс, която газеше гола в дълбоката до колене вода и капките блестяха по смуглата й кожа. По раменете й се виждаха следи от слънчево изгаряне и това напомни на Капло за сменящи кожата си змии. Освен магьосника и азатанаи никой друг не се виждаше из двора.

„Децата или бягат от голата плът, или зяпват. Но е неприлично да зяпнеш. Колкото до мен, просто съм възхитен.“