Ковачница на мрак

— Изглежда, че ви липсва — отвърна Шеканто и този път трепетът й беше видим — обичайният азатанайски такт.

— Такт? — Очите на Т’рисс продължаваха да шарят из стаята, по-скоро разсеяно, отколкото неспокойно. — Майко, сигурна съм, че имате предвид весело снизхождение. Много неща развеселяват азатанаите и превъзходството ни е под съмнение. Кажете ми, често ли ви посещаваме? Мисля, че не, откакто силата, която сега избуява в това владение, наречено Куралд Галайн, е повод за страх. — Беше изула странните си мокасини от трева и ровеше с пръстите на единия си крак в дебелия вълнен килим. — Някой ще дойде скоро, мисля.

— Значи този някой не сте вие? — попита Шеканто.

— Вие умирате.

— Разбира се, че умирам!

— Никой бог не ви подкрепя.

— Никой бог не подкрепя никого от нас!

— Това е вълна. От космите на животни. Гледате тези животни за космите им, макар че някои убивате — новородените и много старите. В месото има миризма, когато е старо, но месото на младото животно е изключително вкусно. Майко, жените на разбойниците разпраха гърлата на децата си — не искат да ви дадат нищо. Много от монасите ви са стари. Вашият култ умира.

Шеканто се отпусна в стола си и каза:

— Махнете я оттук.

— Приемам предложението ви — заяви изведнъж Т’рисс. — Ще ви гостувам, за тази нощ и следващата. След това ще потеглим за Карканас. Вече съм убедена, че Майка Тъма е направила голяма грешка. — Обърна се към изхода. — Сега ще се изкъпя в шадравана.

— Магьосник Реш — каза Шеканто, — придружете гостенката ни до шадравана. Лейтенант, останете за малко.

Т’рисс остави странните си мокасини където ги бе изритала и излезе след Реш от залата. Щом тежките завеси отново се отпуснаха, Шеканто се надигна от стола си.

— Убиха собствените си деца? Следващия път действайте по-внимателно. Нападнете през нощта. Убийте първо майките. Провалът ви е тежка рана.

— Загубихме поколение от войните — отвърна Капло — и това не може да се замени за един ден, не и от един лагер скитници. Майко, те се биха с яростта на вълци. Ще навлезем по-навътре следващия път и ще приложим тактиката, която описахте.

Шеканто стоеше на подиума, висока и мършава, с набръчкана кожа и изпъкнали кости под халата. Под провисналата й гуша се виждаха очертанията на ребрата й, а вдлъбнатините под щръкналите й ключици изглеждаха невъзможно дълбоки. „Разбира се, че умирам!“ Това признание го бе поразило. В крехкостта на Майката имаше нещо повече от двете й хиляди години живот. Казваха, че сред азатанаите имало велики лечители. Капло се зачуди дали някоя отчаяна надежда не е умряла при тази среща с Т’рисс.