Предани [calibre 1.48.0]

Разбира се, че така ще реши!

Опитвам се да контролирам лицето си, но все още е прекалено отпуснато. Очите ми

бавно оглеждат стаята за устройство, което ще разпръсне вируса в сградата. Бях там,

когато Матю обясняваше на Кейлъб с най-големи подробности: черна кутия със сребърна

клавиатура. На нея трябва да има синя лента с номера на модела. Виждам я. На левия

плот, само на няколко метра зад мен. Но не мога да мръдна, защото Дейвид ще ме

застреля.

Трябва да изчакам подходящия момент и да го направя много бързо.

– Знам какво си направил – казвам и правя крачка назад. Надявам се обвиненията ми

да го разсеят. – Знам, че ти си предизвикал симулационната атака. Знам, че си виновен

за смъртта на родителите ми. За смъртта на майка ми. Знам.

– Не съм виновен за смъртта ! – крещи той, думите му са твърде резки и високи. –

Казах

какво предстои, предупредих я преди атаката. Имаше време да заведе

любимите си хора на сигурно място. Ако ме беше послушала и се беше скрила, щеше да

е жива. Но тя беше глупава жена, която не разбираше какво означава да правиш жертви

в името на нещо по-голямо. И това я уби.

Намръщвам се. Има нещо в реакцията му, в прозрачните му стъклени очи, нещо в

мънкането, когато Нита му би серума на страха.

– Обичаше ли я? – питам. – През всичките години, когато ти е писала... Затова не си

искал тя да остане там и си отказал да четеш писмата , след като се е омъжила за

баща ми.

Дейвид застива като каменна статуя.

– Обичах я – казва. – Но това е минало.

Ето защо ме извика сред доверените си хора и ми даде толкова много възможности!

Защото аз съм част от нея, имам нейната коса, говоря с нейния глас. Защото е пропилял

целия си живот да я обича и не е получил нищо в замяна.

Чувам стъпки в коридора. Охранителите идват. Идеално – трябват ми тук. Ще

предадат вируса по-бързо на останалите хора в сградата. Надявам се да изчакат

въздухът да се изчисти от серума на смъртта, преди да дойдат.

– Майка ми не беше глупачка. Тя просто разбра нещо, което ти не си. Че когато

жертваш нечий друг живот, това не е жертва. Има друга дума за подобно деяние. Зло.

Правя още една крачка назад.

– Тя ме научи какво е истинската саможертва – продължавам да говоря. – Това е

нещо, което се прави от любов, а не от отвращение към нечии гени. Трябва да се прави

само при крайна необходимост, само когато всички останали възможности са изчерпани.

Трябва да се прави за хората, които се нуждаят от силата ти, защото някой е отнел

тяхната. Ето защо трябва да те спра да „жертваш“ всички онези хора и спомените им.

Трябва да освободя света от теб веднъж завинаги.

Поклащам глава.

– Не съм тук, за да крада каквото и да е, Дейвид.

Обръщам се и се хвърлям към кутията. Пистолетът стреля и болката разкъсва тялото