Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Наистина ли? Чух, че си купила нещо за финала на „Кралица на „Виктория“.
- Нати Джонсън ви е видяла в Армейския и флотския магазин - каза пухкавото момиче.
- Онова ли? О, едва ли ще го облека. Честно казано, изобщо не съм мислила какво ще сложа.
Маргарет тихичко изсумтя в чашата си. Ейвис бе прекарала близо час да се оглежда в различни тоалети. „Ще ми се да знаех какво ще облече Айрийн Картър“, мърмореше си тя. „Ще се постарая да я накарам да си изяде шапката от завист.“ Бе похарчила за три рокли повече, отколкото бащата на Маргарет харчеше за храна на кравите за цяла година.
- О, предполагам, че ще изровя нещо от багажа си - подхвърли Айрийн. - Нали все пак всичко е само за забавление?
- Точно така.
„Как ли пък не“, помисли си Маргарет, без да откъсва очи от замръзналата усмивка на Ейвис.
- Напълно съм съгласна - каза Айрийн. - Знаеш ли какво, Ейвис? Ще кажа на всички момичета, които шушукат, че приемаш конкурса твърде насериозно, че много грешат. Точно така. - Тя замълча за миг. - И че съм го чула от устата на вълка. - Тя вдигна чашата си за тост.
Маргарет трябваше да прехапе устни, за да не се разсмее на физиономията на Ейвис.
Четирите жени, събрани на една маса заради липсата на свободни места, а не от приятелски чувства, прекараха близо час и половина заедно. Поръчаха си риба с къри; Маргарет реши, че е страхотно вкусно, но съжали, когато усети стомашни киселини. Другите булки обаче демонстративно размахаха ръце пред устите си и заявиха, че не става за ядене.
- Надявам се, че не е навредило на бебето - подхвърли Ейвис, сложила длан върху несъществуващата издутина на корема си.
- Чух новината ти. Поздравления - каза Айрийн. - Съпругът ти знае ли? Предполагам, че е от съпруга ти - добави тя и се засмя, високо и звънливо, за да покаже, че се шегува.
- Мисля, че утре ще получим пощата - каза Ейвис, чиято любезна усмивка бе станала леко скована. - Предполагам, че вече е споделил с всички. Организираме малко парти, когато пристигнем в Лондон - продължи тя. - Струва ни се, че не отбелязахме подобаващо сватбата си заради войната, затова ще направим голямо тържество. Вероятно в „Савой“. А сега, разбира се, ще имаме двоен повод.
„Савой“ бе удар в десетката, помисли си Маргарет. Айрийн изглеждаше направо бясна.
- Всъщност, Айрийн, може би ще искаш и ти да дойдеш. Мама и татко ще долетят от Австралия - с новата линия на „Кантас Сървис“! - и съм сигурна,че много ще се зарадват да те видят. А и ти си съвсем непозната в Лондон, затова съм сигурна, че ще бъдеш доволна да си сред приятели. - Ейвис се приведе заговорнически. - Винаги е хубаво да имаш поне един ангажимент в светския си календар, нали?
„Бум и тряс!“, мислено отбеляза Маргарет, която вече се наслаждаваше на шоуто. Това бе по-мръсен номер и от онези, които братята й някога си погаждаха.
- Ще се радвам да дойда на малкото ви събиране, стига да мога - отвърна Айрийн, бършейки деликатно ъгълчетата на устните си. - Трябва да проверя какви са плановете ни, естествено.
- Разбира се. - Ейвис отпи от студената вода в чашата си, докато на устните й играеше лека усмивка.
- Но смятам, че е хубаво да има какво да отвлича мислите ти.
Ейвис само повдигна вежда.
- О, говоря за ужасната история, дето си се сближила с проститутка. Искам да кажа, кой за бога, би могъл да предположи? И то толкова скоро, след като другата ти малка приятелка бе хваната да си общува с онези мърляви инженери.
- Със смъкнати гащи - добави пълното момиче.
- Е, да, и така може да се каже - съгласи се Айрийн.
- Аз едва ли... - подхвана Ейвис.
Гласът на Айрийн бе загрижен:
- Сигурно е било ужасно притеснително за теб да не знаеш дали няма да те сложат в един кюп... нали знаеш, след всичко, което се изприказва за твоето спално помещение и ставащото в него. Всички се възхищаваме на стоицизма ти. Да, малкият ви светски прием е отлична идея. Ще отвлече вниманието ти в друга посока.
Следобедът бе преминал във вечер и с избледняването на светлината мислите й също бяха станали по-мрачни. Неспособна да понесе повече ограниченото пространство на каютата, тя бе обмислила дали все пак да не слезе от кораба. Но нямаше кой да я придружи, а Бомбай, изглежда, изискваше човек да има известен кураж и невъзмутимост, която тя не притежаваше. Излезе навън и се качи на палубата с лодките близо до мястото, където беше седяла с Мод Гон само преди седмица.
Сега остана там, загледана в светлините на пристанището, които проблясваха в мастилените води, прекъсвани начесто от шумното преминаване на влекачи и баржи. Странна смесица от миризми, ухание на подправки, гориво, парфюми, развалено месо се носеше в стихналия въздух и тя едновременно бе очарована и отвратена от всеки полъх. Мислите й вече бяха по-уравновесени; щеше да постъпи, както винаги. Ще оцелее. Още само две седмици, докато стигне до Англия, а отдавна бе научила, че човек може да издържи на всичко, ако се постарае достатъчно. Нямаше да мисли какво е могло да бъде. Мъжете, които най-добре успяваха да се справят с ужасите на войната, забелязала бе тя, бяха онези, които можеха да живеят ден за ден, способни да се радват и на малкото добро. Беше си купила кутия цигари в пощенския магазин. Сега запали една с ясното съзнание, че това е вреден навик, но въпреки това се наслади на парливия вкус. Над водата се носеха гласове и си подвикваха един на друг, а от някъде далеч се чуваше индийска музика - един протяжен, тъжен и нежен тон.