Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Ако се наложи да почакам още една минута за питието си, кълна се, ще си поговоря с онзи човек - заяви Ейвис, размахала ветрилото, което си бе купила същия следобед, докато гледаше строго нещастния келнер, който се промъкваше едва-едва в тълпата с високо вдигната табла. Направо се съсухрих от чакане - каза тя зад гърба му, след като бе отминал.
- Прави всичко по силите си защити го Маргарет. Тя внимаваше да отпива бавно от питието, след като се бе досетила, че обслужването ще е бавно заради многото клиенти на бара. Вече се чувстваше много по-добре: беше успяла да повдигне краката си за половин час и сега се бе облегнала с глава назад в стола си, наслаждавайки се на полъха от вентилатора на тавана.
Навсякъде бе едно и също: в „Грийнс“, в „Бристол Грилс“, в луксозния хотел „Тадж Махал“. В добавка към „Виктория“ няколко военни кораба бяха акостирали в същия ден и районът на пристанището бе залят от потенциални гуляйджии - мъже, обзети от безразсъдство заради края на войната и близостта им до дома. Двете бяха надникнали в няколко заведения, докато решат, че в „Грийнс“ може да успеят да си намерят места. Сега, от мястото им на верандата, можеха да видят през арката на входа дансинга, където множество от мъже и жени се тълпяха и хвърляха умолителни и понякога ревниви погледи към масите. Някои от булките бяха започнали да пият коктейли „Джон Колинс“ и пунш с ром още на обяд и сега усещаха ефекта на предстоящия махмурлук. Изглеждаха апатични и леко разочаровани, гримът им се бе разтекъл но лицата, а косите им бяха увиснали.
Маргарет не изпитваше угризения, че задържа мястото. Без да я е грижа за жегата и прахоляка, както и за собственото й често споменавано „деликатно състояние“, Ейвис я бе замъкнала къде ли не следобеда. Бяха обиколили всички европейски магазини, после прекараха близо час в магазина на армията и флота, както и още толкова в спорове за цените с разни мъже и малки момчета, които постоянно им предлагаха явно уникално изгодни сделки. Маргарет много бързо се бе изморила от пазаруването; струваше й се нередно да стиска рупиите в ръката си пред лицето на крайната беднотия на търговците. Ейвис обаче се бе впуснала в пазарлък с изненадващ ентусиазъм и прекара голяма част от вечерта да оглежда различните си покупки и да се хвали с цените им.
Маргарет бе слисана от малкото, което бяха видели от Бомбай. Бе шокирана от гледката на индийци, които спят направо на улицата, и от привидната им безучастност към условията им на живот, от контраста между слабите им крайници и млечната белота и пухкавост на собственото й тяло, от физическите недъзи и полуголите деца навсякъде. Сега се чувстваше засрамена, задето се бе оплаквала от неудобното си легло в каютата.
Донесоха й напитката и тя нарочно даде бакшиш на келнера пред погледа на Ейвис. После, когато мъжът се отдалечи, тя се загледа към „Виктория“, кротко очакващ ги в спокойните води на пристанището, и за миг гузно се замисли дали Франсис спи. Всички светлини на кораба бяха запалени, придавайки му празничен вид, но без самолетите и хората палубата му изглеждаше пуста като огромна ненаселена степ.
- О! Място! Имате ли нещо против да седнем при вас?
Маргарет се извърна и видя Айрийн Картър, придружена от една от приятелките си, да дърпа стола насреща й. Усмихваше се широко с начервените си устни, но усмивката изобщо не достигаше до очите й. Въпреки жегата, изглеждаше спретната и организирана и наоколо й се носеше ухание на лилии.
- Айрийн - поздрави я Ейвис, чиято усмивка повече приличаше на озъбване. - Колко мило.
- Направо сме изтощени - каза Айрийн, захвърли чантите си под масата и вдигна ръка да повика келнер. Той се появи мигновено. - Всички тези туземци непрекъснато ни следват навсякъде. Наложи се да помоля един от офицерите да им нареди да ме оставят на мира. Не мисля, че изобщо разбират колко са досадни.
- Видяхме човек без крака - сподели приятелката и, пухкаво момиче с печален вид.
- Просто седеше там на едно килимче! Можете ли да си представите?
- Мисля, че може да са го оставили там продължи момичето. Може би някой просто го е сложил там и го е зарязал.
- Не сме забелязали. Толкова бяхме заети да пазаруваме, нали, Маргарет? - Ейвис махна към своите чанти.
- Така е потвърди Маргарет.
- Купихте ли си нещо хубаво? - попита Айрийн. На Маргарет й се стори, че в очите й блясва стомана.
- О, нищо, което да те заинтригува - отвърна Ейвис, чиято усмивка сякаш бе залепнала за лицето й.