Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Трябва да внимаваш. Не бива да си тук.
Тя подскочи.
- О - обърна се тя. - Ти ли си?
- Аз съм каза той, докато гасеше цигарата си. - Меги не е ли с теб?
- На брега е.
- С всички останали.
Тя се чудеше дали има любезен начин да го помоли да я остави сама.
Беше облечен с работния си гащеризон; беше прекалено тъмно, за да види петната от масло по него, но можеше да ги подуши заедно с аромата на тютюневия дим. Мразеше миризмата на масло: бе лекувала твърде много изгорени мъже, които бяха прогизнали от масло и още можеше да усети лепкавата плътност на плата, докато се мъчеше да го махне от телата им.
„Ще започна отново да работя като медицинска сестра в Англия“, каза си тя. Одри Маршал я бе изпратила с лично препоръчително писмо. Предвид годините й опит на военна служба, едва ли щяха да й липсват възможности за работа.
- Била ли си друг път в Индия?
Тя се подразни, че й прекъсва мислите.
- Доста страни си видяла сигурно?
Не много - отвърна тя. - Предимно военни бази.
- Значи си пътувала доста.
Прави го, защото я няма Маргарет, мислеше си тя. Той е от онези мъже, които се нуждаят от публика. Опита се да се усмихне.
- Не повече от всеки, който е бил на служба, предполагам.
Той си запали нова цигара и замислено издуха дима към небето.
- Обзалагам се, че можеш да ми от говориш на един въпрос обаче - каза той.
Тя го погледна.
- Има ли разлика?
Тя се намръщи. На брега две коли стояха и не можеха да се разминат, надуваха клаксони. Звукът отекваше над дока и заглушаваше музиката.
- Моля? - Наложи се да се приведе леко напред, за да го чуе.
- В мъжете. - Той се усмихна, разкривайки зъбите си в мрака. - Имам предвид, има ли някоя националност, която да предпочиташ?
По изражението му разбра, че е чула правилно.
- Извини ме - каза тя. Мина покрай него с пламнали страни, но когато се пресегна за дръжката на вратата, той застана пред нея.
- Няма нужда да скромничиш пред мен - каза той.
- Би ли ме извинил?
- Всички знаем каква си. Защо да се преструваш? - Говореше напевно, затова й отне близо секунда, докато прецени опасността в казаното от него.
- Ще ми позволиш ли да мина?
- Знаеш ли, бях те преценил напълно погрешно. - Денис Тимс поклати глава. - Наричахме те Госпожица Мраз в столовата. Не можехме да повярваме, че изобщо си се омъжила. Бяхме решили, че си се венчала за някой от онези, вечно стиснали Библията в ръка проповедници, девствени до гроб. Колко сме бъркали, а?
Сърцето й биеше до пръсване, докато се опитваше да прецени дали има начин да се промуши покрай него и да мине през вратата. Една от ръцете му бе облегната на дръжката. Усещаше увереността му в собствената му сила, самочувствието на човек, който винаги получава онова, което иска.
- Толкова строга и морална с онези твои блузи, закопчани до брадичката. А всъщност си само една курва, която явно е убедила някой нещастен моряк да сложи пръстен на ръката й. Как го постигна, а? Обещала си му, че ще се пазиш само за него? Казала си му, че той единствен е означавал нещо за теб?
Протегна ръка към гърдите й, но тя го удари през пръстите.
- Остави ме на мира - каза тя.
- Какво има, госпожице Превзетост? Наоколо няма кой да види. Тогава стисна ръцете й, бутна я назад и опря гърба й в парапета. Тя залитна, когато тежестта на тялото му я блъсна като солидна стена. В далечината от някакъв хотел в пристанището долетя смях.
- Виждал съм момичета като теб в хиляди пристанища. Не бива да пускат такива като теб на борда - мърмореше той влажно до ухото й.
- Махни се от мен!
- О, стига вече! Нали не очакваш да повярвам, че не си изкарваш допълнителни доходи, докато си тук...
- Моля...
- Дръпни се настрани, Тимс.