Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Ветераните си спомняха кошмарния рев на шест бели тигъра, затворени в дървени клетки, пътуващи към дома на американски филмов магнат; други помнеха блестящия златен храмов купол за някакъв тщеславен европейски владетел. И не толкова отдавна, няколко седмици над цялото пристанище се носеше рядко благоухание, след като един кран, понесъл пет хиляди шишенца сладникав парфюм, бе изтървал товара си на кея.
Но гледката на шестстотин жени, очакващи да слязат на брега в Бомбай, накара движението на док „Александра“ да спре. Жените, подредени плътно край перилата, в ярките си летни рокли махаха с шапки и чанти, гласовете им преливаха от енергията, събирана в три и половина седмици плаване. Стотици деца тичаха от двете страни на дока, протегнали ръце нагоре и викаха на жените да хвърлят още монети. Малки влекачи, сгушени в ниското под големия нос на кораба като сателити, шумно теглеха "Виктория" напред и го наместваха на позиция до кея. Когато корабът се плъзна грациозно на мястото си, много от жените възкликнаха на висок глас, учудени от факта, че толкова голям кораб успява да мине през шлюза; други доста шумно се възмущаваха от миризмата и притискаха белите си кърпички към пламналите си лица. И навсякъде по кея стотици очи се вдигаха към големия самолетоносач, който вече не пренасяше самолети. Мъже и жени стояха в яркоцветните си роби и сари, войници, пристанищни работници, търговци, всички се спираха да погледат как Корабът с булките маневрира в дока.
- Трябва да се движите заедно и да не се отклонявате от големите улици. - Служителката от женския корпус полагаше върховни усилия да надвика шума на нетърпеливите да слязат на брега. - И трябва да се върнете най-късно до двадесет и два часа. Капитан Хайфийлд ясно заяви, че няма да толерира закъсненията. Разбирате ли всички?
Бяха минали само месеци от бунта на индийските моряци в пристанището, протестирали срещу условията на живот. Как това бе ескалирало все още бе предмет на обсъждане, но неоспорим бе фактът, че избухналата ожесточена стрелба между английските военни части и бунтовниците бе продължила няколко дни. Имаше доста разгорещени дискусии доколко е разумно да се позволи на жените да слязат на брега, но след като бяха останали на борда в Коломбо и Кочин, не изглеждаше справедливо да ги държат повече на кораба. Сега служителката вдигна папката си, докато бършеше лице със свободната си ръка.
- Дежурният офицер ще записва имената, когато се връщате на борда. Гледайте да запише и вашето.
Горещината бе толкова потискаща, че Маргарет стискаше здраво перилата и си мечтаеше да поседне, докато тълпата се притискаше и огъваше нетърпеливо. Ейвис, застанала до нея, все се изправяше на пръсти и после на висок глас споделяше какво е зърнала, засенчила с длан очите си от яркото слънце.
- Трябва да идем до Портата на Индия. Явно всички ходят до Портата на Индия. И в клуб „Улингдън“ бил приятно, но е няколко мили извън града. Имат тенис кортове и плувен басейн. Мислиш ли, че бихме могли да вземем такси?
- Искам да намеря някой приличен хотел и да си вдигна краката за половин час - каза Маргарет. Бяха стояли прав цели два часа, колкото бе отнело на „Виктория“ да пусне котва, и заради ужасно високите температури глезените на Маргарет се бяха надули.
- Има време и за това, Маргарет. Ние, дамите в деликатно положение, трябва да се стараем да се движим активно. Ооо, виж! След малко ще ни пуснат.
Имаше опашка за малките файтони, теглени от коне които щяха да откарат жените до Червената порта на входа на дока. Онези, които вече бяха слезли по подвижното мостче, се скупчваха около тях, бъбреха оживено, проверяваха за пореден път чантите и шапките си, сочеха към града в далечината.
През портата Маргарет можеше да види широки, засенчени от дървета булеварди с големи хотели от двете страни, къщи и магазини, с тълпи от хора по тротоарите и пътя. Здравата опора под краката й и пространството направо я замаяха след толкова дълго време в морето и усети как на няколко пъти се олюлява, но не можеше да разбере дали е от жегата, или защото е свикнала с люлеенето на кораба.
Две жени минаха край тях, понесли огромни кошници с плодове на главите си с такова безразличие, с каквото булките носеха шапките си. Шепнеха си нещо помежду си и се смееха, прикрили уста с отрупани с пръстени ръце. Докато Маргарет ги гледаше, една забеляза нещо на земята. С идеално изпънат гръб, тя протегна босия си крак, взе предмета с пръстите на крака си, после го прехвърли в ръка и го пъхна в джоба си.