Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Гласът дойде откъм дясната й страна. Тимс вдигна глава и тя надникна над рамото му. Той стоеше там, а очите му горяха като черни въглени в сумрака.
- Дръпни се настрани, Тимс. - Гласът му беше леден.
Тимс разпозна кой е другият мъж, усмихна се, после усмивката му помръкна, сякаш не беше сигурен колко приятелски може да се държи с него.
- Малък спор за цената - каза той, като отстъпи от нея и демонстративно заоправя панталона си. Няма за какво да се месиш. Знаеш какви са тези жени.
Тя затвори очи, защото не искаше да види лицето на пехотинеца. Трепереше силно.
- Влез вътре. - Бавно изрече пехотинецът.
Тимс изглеждаше абсолютно невъзмутим.
- Както казах, пехотинецо, само спорехме за цената. Иска двойно повече от стандартната тарифа. Смята нас, моряците, за платежоспособен пазар, ако разбираш за какво говоря.
- Влез вътре - повтори Никол.
Тя пристъпи по-близо до стената, понеже не искаше е пред погледа на Тимс.
- Ще запазим случката в тайна помежду си, нали? Сигурно не искаш капитанът да разбере, че превозва проститутка. Или кои са приятелите й.
- Ако само погледнеш към госпожа Маккензи през остатъка от плаването ни, ще ти видя сметката.
- Ти ли?
Може да не е на борда. Може да не е на това плаване. Но ще ти дам да се разбереш.
- Не е хубаво да ме имаш за свой враг, пехотинецо. - Тимс беше до вратата. Очите му блеснаха в мрака.
- Ти не ме слушаш.
Последва миг на абсолютна тишина. После, с един последен и гневен поглед към двамата, Тимс влезе вътре гърбом. Тя тъкмо щеше да си поеме дълбоко дъх, когато голямата му бръсната глава се появи отново.
- Предложила ти е половин цена, нали? - Той се разсмя. - Ще кажа на твоята госпожа...
Останаха заслушани, докато стъпките на Тимс заглъхнаха по коридора към столовата на огнярите.
- Добре ли си? - попита тихо той.
Тя приглади коса встрани от лицето си и преглътна тежко.
- Добре съм.
- Съжалявам - каза той. - Не би трябвало да... - Гласът му заглъхна, сякаш не беше сигурен какво иска да каже.
Тя не знаеше дали има достатъчно смелост да го погледне. Накрая прошепна: „Благодаря“, и избяга оттам.
Когато се върна в столовата си, завари само още един пехотинец там: младият тръбач Емет беше дълбоко заспал, скръстил ръце под главата си с цялата невинност на младенец. В малкото помещение миришеше на спарено; жегата бе задушлива, носеше се миризма на пълни пепелници и стари обувки. Никол свали униформата си, изми се, после, с кърпа на врата и вече изпаряващи се капки вода по кожата, той извади хартията за писма от шкафчето си и седна.
Не беше добър в писането. Преди много години, когато се бе опитал да пише писма, бе разбрал, че химикалът се запъва по листа, чувствата върху хартията рядко отразяваха онова, което изпитва в душата си. Сега обаче думите се лееха сами. Даваше й свобода.
Има една пътничка на борда, пишеше той, момиче с мрачно минало. Когато разбрах какво е изстрадала тя, осъзнах, че всеки заслужава втори шанс, особено ако има кой да му го даде, въпреки всичко, което носи в себе си.
Запали цигара и се загледа, без да вижда нищо. Остана така известно време, незабелязвайки мъжете, които спореха в коридора, звуците от тромпета, с който някой се упражняваше в банята, моряците, които сега се настаняваха в хамаците си около него.
Накрая отново допря върха на химикала до хартията. Щеше да я вземе на брега на другия ден и да телеграфира написаното. Колкото и да струва.
Мисля, че се опитвам да ти кажа колко съжалявам. И че се радвам, че си намерила някого, който да те обича, въпреки всичко. Надявам се, че той ще се отнася добре с теб, Фей. Че ще имаш късмет да намериш щастието, което заслужаваш.
Препрочете го два пъти, преди да види, че е написал името на Франсис.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сега разбирате защо британските войници уважават жените в униформа. Те са заслужили правото на най-голямо уважение. Когато видите момиче в униформа в защитен цвят или синята униформи на военновъздушните сили с малка лентичка на туниката - спомнете си, че тя не я е получила за това, че е оплела повече чорапи от всеки друг в Ипсуич.
„Кратък пътеводител за Великобритания'',
Министерство на Военните сили и флота, Вашингтон, Държавен департамент
Тридесет и три дни
Губернаторът на Гибралтар бе известен не само във Флота, а и сред Британските правителствени служби като изключително интелигентен човек. Беше си изградил репутацията на брилянтен стратег по време на Първата световна война, а и в дипломатическата си кариера бе прославен като безкомпромисен тактик и анализатор. Но дори и той бе останал вторачен в асансьорната шахта в продължение на няколко мига, преди да осъзнае какво виждат очите му.