Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Хитро - възкликна Маргарет, която от няколко седмици не бе зървала собствените си крака.
- Има вечеря е танци в хотел „Грийн“ - Ейвис проверяваше записките в бележника си. - Няколко от момичетата в 8Д ще ходят там после. Казах, че може да идем да пийнем чай с тях. Но нямам търпение да ида да напазарувам. Мисля, че вече съм купила всичко, което е възможно да се купи от пощенския магазин.
- Искам само да седна, за бога - измърмори Маргарет. - Не ме интересуват никакви забележителности или магазини. Искам само суша и място за сядане, по дяволите.
- Мислиш ли, че е редно да ругаеш толкова често? - измърмори Ейвис. - Наистина не подхожда да го чуеш от жена в... твоето положение...
Точно тогава, докато думите на Ейвис заглъхваха, Маргарет усети някакво общо смълчаване. Зачуди се какво го е предизвикало. Проследи погледите на останалите и забеляза Франсис да слиза по подвижното мостче след тях. Беше облечена в бледосиня блуза, закопчана до шията и с маскировъчни панталони. Носеше широкополата си шапка и очила, но дългата й червено-златиста коса и дълги крайници потвърждаваха самоличността й.
Поколеба се в края на мостчето, усетила вероятно тишината наоколо. После забеляза високо вдигнатата ръка на Маргарет и си проправи път към мястото, където стояха Маргарет и Ейвис. Докато вървеше, момичетата се отдръпнаха пред нея като вълните на Червено море в Библията.
- Значи, си промени мнението, така ли? - Маргарет усети как гласът й отеква във възцарилата се наоколо тишина.
- Да - отвърна Франсис.
- Човек направо може да полудее, ако остане твърде дълго на борда, нали? - Маргарет погледна към Ейвис. -Особено в такава жега.
Франсис стоеше абсолютно неподвижно, вперила поглед в Маргарет.
- Много е вероятно - каза тя.
- Е, аз предлагам да намерим някой бар или хотел, където може да...
- Тя няма да върви с нас.
- Ейвис!
- Ще тръгнат приказки. А и бог знае какво може да случи - не се знае дали бившите й клиенти не обикалят по улиците. Може да решат, че и ние сме от онези...
- Не ставай глупава, за бога. Франсис е добре дошла да се разхожда с нас.
Маргарет знаеше, че всички наоколо слушат. „Проклети бъбриви харпии“, така би ги нарекъл баща й. Каквото да бе направила Франсис, каквото й минало да имаше, не бе заслужила подобно отношение.
- Ти върви с нея - заяви Ейвис. - Аз ще намеря с кого да се разхождам
- Франсис - каза Маргарет, предизвиквайки някоя от другите жени да коментира, - нямам нищо против да вървиш с мен. Ще се радвам на компанията ти.
Трудно бе да се прецени заради тъмните й очила, но Франсис, изглежда, хвърли кос поглед на морето от сковани лица наоколо.
- Можеш да ми помогнеш да намеря удобно местенце да поседна.
- Само гледай да не намери къде да полегне.
Франсис рязко извърна глава и пръстите й, стиснали чантата, побеляха.
- Хайде протегна ръка Маргарет. - Да идем да види прочутата Порта на Индия.
- Всъщност промених решението си.
- О, стига! Може никога повече да нямаш шанса да видиш Индия.
- Не. Благодаря. Аз... ще се видим после. - Преди Маргарет да успее да каже още нещо, тя бе изчезнала обратно в тълпата.
Жените се скупчиха по-близо една до друга, мърморейки възмутено. Маргарет се загледа в далечината към подвижното мостче и едва успя да различи високата и слаба фигура, която бавно вървеше нагоре. Изчака, докато влезе вътре.
- Това беше подло от твоя страна, Ейвис.
- Не съм зла, Маргарет, няма защо да ме гледаш така Просто съм честна. Няма да позволя единствената ми разходка на брега да бъде съсипана от онова момиче. - Приглади косата си, после внимателно си сложи шапката против слънце. - Освен това, мисля, че в нашето положение е най-добре да ограничим до минимум тревогите. Не е добре зa нас.
Опашката се бе придвижила напред. Ейвис хвана Маргарет под ръка и бързо я поведе към един файтон.
Маргарет знаеше, че трябва да иде при Франсис: че дори и само с участието си в тази разходка донякъде оправдава отношението им към момичето. Но копнееше да усети твърда земя под краката си. А и беше толкова трудно да измисли какво да каже.
След като на борда бяха останали само няколко булки, на кораба се бе развихрила истинска буря от строго контролирани дейности: групи моряци обикаляха по палубите, които обикновено бяха затворени за мъжете, търкаха, боядисваха и лъскаха всичко. Неколцина бяха на колене на самолетната палуба и атакуваха с пяна и дървени четки сивия бетон, по който още имаше пъстри като дъга локвички от самолетното гориво. Малки влекачи разтоварваха огромни каси свежи плодове и зеленчуци, напъхваха ги през люковете в трюма, докато от другата страна танкерите започнаха да презареждат кораба с гориво.