Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Скочи внезапно, замахна с крак във въздуха и изрита Фрици в брадичката. Ударът бе толкова неочакван и силен, че Фрици извика от изненада и болка и полетя назад. Успя да се задържи, потърка брадичка и отправи на Джек поглед, в който се четеше смесица от изненада и уважение.

— Не знаех, че те бива в тези неща — подметна Фрици. Кой знае защо Джек се замисли за дъщеря му, предполагайки, че и тя ще е като него — не особено умна и доста наивна. Но в този момент Фрици премина в атака.

Джек бе трениран да контролира костюма си, но сега реши, да не сдържа рефлексите си. Скочи, преметна се във въздуха и изчезна от пътя на бясно летящия Фрици, който се вряза в гардеробчетата отзад. Преди да утихне страхотния трясък от сблъсъка, Джек вече се бе приземил и се извърна, готов да посрещне следващата атака. Миньорите се бяха скупчили наоколо и ги окуражаваха с виковете си. Някои подвикваха на висок глас колко и за кого залагат. Джек отново се усмихна.

Фрици отстъпи, поклащайки глава.

— Това пък за какво го направи? — попита той.

Джек вдигна рамене.

— Хайде, момче. Остави ме да те ударя и ще бъдем квит.

— Не, Фрици. Няма да е толкова лесно. Щом сме се хванали, ще играем според правилата.

Фрици нанесе удар преди още да е приключил изречението, като замахна лъжливо с дясната ръка, а едновременно изнесе лявата. Юмрукът му попадна върху темето на Джек и главата му отхвръкна назад. Той се завъртя на място и се претърколи, оставяйки на инерцията да погълне силата на удара. Фрици пристъпи напред, без да се прикрива.

Джек замахна на свой ред и го блъсна в корема. После отново отскочи.

Фрици почти не реагира на удара, а юмрукът на Джек пламна, сякаш се бе сблъскал с бетонна стена. Разтърси глава, за да отметне падналия в очите му перчем. Фрици се завъртя с изненадваща за едрото си тяло бързина и Джек почувства безпокойство при мисълта, че може да е подценил противника си.

Отдръпна се, но този път не беше достатъчно чевръст. Единият удар попадна в челюстта му, вторият в корема и Джек се олюля. Фрици не беше нито толкова праволинеен, нито пък толкова глупав, колкото го смяташе. Джек отново се претърколи и се изправи, като гледаше да е извън обсега на яките ръце на Фрици. Имаше нещо професионално и уверено в движенията на едрия миньор.

Този път, докато се надигаше, Джек установи, че погледът му е замъглен.

— Хайде, друже, заложих една надница на теб! — провикна се Сташ. — Виж му сметката!

Фрици се усмихваше победоносно. Джек никак не хареса пламъчетата в очите му.

— Какво пък, сам си го търсеше — подхвърли Богс. — Стегни се и се дръж мъжки.

Погледът на Джек се проясни достатъчно да зърне фучащия към челото му юмрук. Хвърли се надясно и същевременно изрита другия с левия си крак.

Този път Фрици изсумтя от блока и се преви. Джек възстанови равновесието си и изчака другия да се посъвземе.

— Ти си добър боец — рече Фрици с блеснали очи.