Света троица [Войните на Розите-2]

В центъра на кралските сили Уорик видя Бъкингам, останал без кон. Едуард от Марч притича натам и налетя на групичка рицари с оголен меч и щит. Без да изпуска от очи падналия херцог, младокът ги разбута със силни махове на ръцете, като двама или трима паднаха по гръб. Те се мъчеха да станат, а очите им светеха от желание за мъст, но Джеймсън стоеше плътно до Марч с оголен меч и никой не посмя да предизвика гиганта, дето тъй небрежно се отнесе с тях. Уорик беше все още на десетина крачки оттам, когато Бъкингам скочи на крака и отново вдигна меча си. Съсипаното лице на херцога бе закрито от забралото, но той забеляза, че държи лявата си ръка до тялото, очевидно предпазвайки счупени ребра.

Едуард от Марч му кимна, като го чакаше с две ръце, стиснал дръжката на меча.

— Готов ли си, милорд? — рече Марч и гласът му отекна в желязото наоколо.

Бъкингам сведе глава в отговор и падна мъртъв миг след това. Марч бе пробол с огромния си меч херцога между раменните плочки на ризницата, бе разцепил желязото и забил дълбоко острието. Уорик така го остави — да издърпва меча си от тялото, стъпил с ботуша върху гърдите му. Някои от кралските воини се опитваха да се предадат, но Уорик видя знамената на Пърси в жълто и синьо и не докосна рога до бедрата си. Кръвопролитията около него продължаваха и Марч се върна при него тичешком, с облени в кръв доспехи. Другарят му се усмихваше с мрачна гордост. Уорик вдигна очи към двамата мъже, а младият граф смъкна шлема и разтри с ръка косата си.

— Видя ли как убих Бъкингам? — попита Марч.

— Да — отвърна Уорик. Той бе харесвал Хъмфри Стафорд и му мина през ума, че този мъж заслужаваше по-добра участ за вярната си служба. Но така се развиха нещата. Не мислеше, че тази година в Англия съществуваше човек, който би се изправил с меч в ръка срещу Марч.

— Егремонт е за мен — рече Уорик.

Марч направи жест, все едно го пропускаше пред себе си през вратата, после внезапно се завъртя, щом Джеймсън удари с трясък меча си в мъжа, който тичаше срещу тях, като разби металната верига на ризницата му. Марч се засмя и тупна с длан рамото на огромния ковач, с което още веднъж напомни на Уорик за мастифите на Кале. Би заговорил, но вече бе преминал през стотина ярда от паднали тела, а пред него знамената на Пърси внезапно се залюляха и паднаха. Уорик изруга и разбута кентските воини наоколо си.