Фурията на принцепса

— Трябва да им позволите да се оттеглят с мир. Да позволите на защитниците на Стената да отидат на юг, за да се сражават с нашия общ враг. И да не закачате хората им тук.

Залез за известно време съсредоточено гледаше Дорога.

— И какво реши твоят народ?

— Да оставят алеранците да се бият — каза Дорога. — Моите хора не могат да победят ворда — не и сега. Той е твърде силен и многоброен. Знаете, че моите хора не обичат алеранците. Но няма да ги нападнем, докато вордът е навсякъде.

Червени води гневно каза:

— Значи трябва да оставим техните воини да напуснат, но да не прогонваме хората им от тези земи? И когато битката приключи, техните воини ще се върнат ли и отново ще вдигнат оръжие срещу нас?

Залез въздъхна. Погледна от Червени води към Исана.

— Той зададе въпрос.

Исана се намръщи и погледна Червени води, търсейки правилните думи.

Арарис пристъпи до нея, леко се поклони на Залез, после и на Червени води.

— Моите хора имат една поговорка — каза той. — По-добре враг, който познаваш, отколкото враг, който не познаваш.

Червени води за миг се втренчи в Арарис. Тогава Големи рамене избухна в лаещ смях, който поразително приличаше на човешки. После смехът беше подет от всички ледени в кръга, докато накрая Червени води не поклати глава и твърдото му поведение малко се смекчи.

— Нашите воини също имат подобна поговорка — каза Червени води.

Той кимна към капките кръв, замръзнали в алени кристали на върха на харпуна му.

— Но това, което казват мирните вождове, невинаги е това, което правят военните вождове. Нека видим вашите воини да си тръгват. Тогава ще говорим отново за мир.

— Антилус и Фригия никога няма да се съгласят с това — измърмори лейди Плацида. — Никога.

— Идвате при нас с молба за мир — каза Червени води. — Но не предлагате нищо в замяна.

Исана срещна погледа на Червени води.

— Мисля, че мирът не е подарък, който може да се подари. Той може само да се разменя между две страни.

Отчетлив импулс на одобрение дойде от Залез.

Червени води му отговори с вълна от тъга и предпазливост.

Залез въздъхна и кимна. Той се обърна към Исана и измърмори:

— Както казах и преди. Няма да е лесно.

— Твърде много гняв — каза Исана. — Твърде много кръв.

— И от двете страни — съгласи се Залез.

„Той е прав“ — помисли си Исана. Разбира се, лорд Антилус не беше готов да приеме възможността за мир. Най-многото, което той смяташе за възможно, беше да дезорганизира ледените и да ги разклати достатъчно, за да изпрати един легион на юг.

Настойчива, жужаща враждебност откъм Защитната стена облъхна чувствата й. В Исана се надигна внезапно, ужасно подозрение, и всички ледени в кръга около нея изведнъж застанаха нащрек.