Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 274
Перейти на страницу:

— Аз ще се оправя — отвърна Джулиън. — Справял съм се с много по-лоши неща в продължение на доста време.

Очите на Даяна срещнаха неговите.

— Бих се намесила, ако можех — каза тя. — Знаеш го. Бих поела Института, стига да беше възможно. Бих се изправила срещу семейство Диърборн.

— Знам — увери я Джулиън и колкото и да беше странно, действително беше така. Макар да нямаше представа какво възпира Даяна да се кандидатира за глава на Института, знаеше, че е нещо важно.

— Стига това да бе в състояние да промени каквото и да било — продължи Даяна. — Само че няма да мина дори интервюто. Би било безсмислено, а след това вече няма да мога да остана с вас, нито да ви помагам.

Звучеше така, сякаш се опитваше да убеди себе си, и Ема протегна ръка, импулсивна както винаги.

— Даяна, нали знаеш, че никога няма да им позволим да те отнемат от нас?

— Ема. — Гласът на Джулиън прозвуча по-остро, отколкото беше възнамерявал. Гневът, който бе потискал, откакто Ема бе оповестила, че двамата с Марк са скъсали, отново се надигаше и той не бе сигурен колко дълго ще е в състояние да го удържа. — Даяна знае за какво говори.

Ема се сепна от студенината в гласа му. Очите на Даяна се стрелнаха между тях.

— Вижте, знам, че е невероятно стресиращо, да сте далече от дома по този начин, но опитайте да не се карате. Вие ще трябва да удържите фронта, докато се върна от Идрис.

— То е само за ден-два — рече Ема, без да поглежда към Джулиън. — И никой не се кара.

— Обади ни се — каза Джулиън на Даяна. — Кажи ни какво е отговорила Джия.

Даяна кимна.

— Не съм ходила в Идрис от Тъмната война насам. Ще бъде интересно. — Тя се наведе и целуна бързичко по бузата първо Джулс, а после Ема. — Грижете се за себе си. Говоря ви сериозно.

И като си сложи качулката, тя прекрачи навън и почти веднага бе погълната от сенките. Ръката на Ема се притисна за миг до тази на Джулиън, когато я вдигна, за да помаха за довиждане. В далечината Джулиън чу как входната порта се захлопна.

— Джулс — рече Ема, без да обръща глава. — Каза, че Даяна е отказала да поеме Института, но знаеш ли защо…?

— Не. — Беше просто една думичка, ала беше пропита с отрова. — И като стана дума за признания, възнамеряваш ли да обясниш на останалата част от семейството на Марк защо заряза брат ми без никакво предупреждение?

Ема изглеждаше поразена.

— Ядосан си, задето с Марк скъсахме?

— Е, ти всъщност заряза двама от братята, ако трябва да сме точни — продължи Джулиън, сякаш тя изобщо не беше проговорила. — Кой е наред? Тай?

Начаса разбра, че е отишъл прекалено далеч. Тай беше неин малък брат толкова, колкото и негов. Лицето на Ема се вкамени.

— Върви на майната си, Джулиън Блекторн — заяви тя и като се завъртя, изкачи решително стъпалата на Института.

Нито Джулиън, нито Ема спаха добре тази нощ, макар и двамата да мислеха, че само той се измъчва, а другият си спи най-спокойно.

* * *

— Според мен е време да получиш първия си истински Знак — заяви Тай.

В гостната бяха останали само те тримата — Ливи, Тай и Кит. Всички останали си бяха легнали. Ако се съдеше по мрака навън, Кит предположи, че трябва да беше около три-четири сутринта, само че изобщо не беше уморен. Може би беше заради часовата разлика, или пък заради пътуването през Портала; възможно бе да е и заразителното облекчение от това, че отново бяха всички заедно.

А може и да бе заради приблизително шестстотинте чаши чай.

— Получавал съм Знаци — изтъкна той. — Ти ми сложи иратце.

Ливи изглеждаше леко заинтригувана, но не попита нищо. Беше се изтегнала в едно кресло до огъня, преметнала крака през една от облегалките.

— Имах предвид за постоянно — обясни Тай. — Това е първият истински Знак, който всички ние получаваме. — Той вдигна дългопръстата си десница, с опакото към Кит, и му показа изящната руна с форма на око, която всички нефилими носеха. — Усилва Зрението.

— Аз вече виждам Света на сенките — изтъкна Кит и отхапа залък шоколадова бисквита. Едно от малкото страхотни неща за хапване, което Англия имаше да предложи, според него.

— Вероятно не виждаш всичко, което би могъл — подхвърли Ливи и вдигна ръце в неутрален жест. — Но ти си решаваш.

— Това е най-болезнената от всички руни — обясни Тай. — Но си заслужава.

— Защо не. — Кит си взе лениво още една бисквита; Ливи беше задигнала цял пакет от килера. — Звучи страхотно.

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)