Повелител на сенките [bg]

— Обичам те — каза Кийрън. — И дадох обещание. Но ако непрекъснато ще бъда унижаван и отпращан, не отговарям за действията си.

Марк приглади кичур от косата му назад. Тя се посипа между пръстите му като тежка коприна.

— Ще се погрижа да се отнасят към теб с повече уважение. Просто трябва да свикнат.

Очите на Кийрън проблеснаха.

— Не съм направил нищо, с което да заслужа недоверието им.

О, разбира се, че си, помисли си Марк, направил си, и всички си го спомнят, освен теб.

— Те ми помогнаха да те спася — каза вместо това. — Не бъди неблагодарен.

Кийрън се усмихна.

— Досещам се, че заслугата е единствено твоя.

Той се наведе и зарови лице в шията му.

Марк притвори очи; усети как ресниците му го гъделичкат по бузите. Усети движението на познатата тежест на Кийрън върху себе си. Миришеше на океан, както обикновено. Марк си спомни един хълм насред зелени земи, влажна каменна могила, двамата с Кийрън — търкулнали се до подножието. Ръце в косата и върху тялото му, които толкова отдавна не го бяха докосвали. Какъв му беше Кийрън? Какъв беше той за Кийрън? Какви си бяха някога един на друг?

— Кийр. Слушай…

— Сега не е време за говорене — прекъсна го той и устните му бяха леки като перца върху кожата на Марк, докато прокарваха пътечка нагоре, по шията, по линията на челюстта, към устните му.

Беше миг, който сякаш се проточи цяла вечност, миг, в който Марк пропадаше срез звезди, пръскащи се на късчета около него. Устните на Кийрън бяха меки и хладни, и имаха вкуса на дъжд, и Марк се вкопчи в него в тъмното, съсипано място на дъното на небето.

Зарови пръсти в косата на Кийрън и чу как той изпусна рязко дъха си до устата му и се притисна още по-силно в него, а после плъзна пръсти по тила му и сграбчи верижката на елфическата стрела.

Беше като да го събудят с разтърсване. Марк се претъркули настрани, повличайки Кийрън със себе си, така че и двамата се озоваха легнали един до друг. Движението прекъсна целувката им и Кийрън се взря в него, полураздразнен, полузамаян.

— Миах. — Гласът му взе думата и я превърна в мамеща милувка, покана за невъобразими елфически наслади.

— Не — каза Марк. — Не ме наричай така.

Кийрън си пое дъх.

— Нещо между нас не е наред. Нали? Марк, моля те, кажи ми какво има. Усещам разстоянието, но не разбирам причината.

— Ти не си спомняш, но с теб имахме уговорка. За това, че ще остана със семейството си. Ето защо ти върнах елфическата стрела.

Кийрън изглеждаше объркан.

— Но аз винаги съм знаел, че може да останеш със семейството си. Не го исках, но трябва да съм го приел. Спомням си как се събудих в Тъмния двор. Не си спомням да съм изпитвал гняв към теб.

— Не беше лошо скарване. — Марк преглътна. — Ала не очаквах това… теб, в моя свят. Всички тези усложнения.

— Не ме искаш тук? — Лицето на Кийрън не се промени, но в косата му изведнъж се появиха бели нишки там, където тя се къдреше на слепоочията му.

— Не е това. В Дивия лов всяка нощ мислех, че може да умра. Исках всичко, винаги, и рискувах всичко, защото никой не разчиташе на мен. А после се появи ти и ние разчитахме един на друг, но… — Мислите му се насочиха към Кристина. Думите й изникнаха в съзнанието му и той не можа да се въздържи да не ги използва, макар да му се стори почти предателство. Кристина, която в продължение на няколко мига бе целувал с такава ликуваща невъздържаност, преди да осъзнае какво мислеше тя за него… някой, когото би целунала само когато бе опиянена или изгубила разсъдъка си…