Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Винаги съм се нуждаел от теб, Кийрън. Нуждаех се от теб, за да живея. Толкова много, че така и нямах възможност да се замисля дали бяхме добри един за друг.
Кийрън се надигна и седна в леглото. Не каза нищо, но Марк с облекчение забеляза, че белите кичури в косата му си бяха възвърнали обичайния синьочерен цвят.
— Тези думи бяха откровени — заяви най-сетне. — За това не мога да те виня.
— Кийрън…
— Колко време ти е необходимо? — Кийрън се бе изпънал и сега бе истинско въплъщение на горд елфически принц. Марк си спомни как понякога, на елфическите веселия го беше гледал отдалеч. Виждал бе как по-нисшите елфи се разбягват от пътя му; виждал бе момчета и момичета да се тълпят около него, надявайки се на дума, на поглед, защото благоволението на един принц, дори той да бе изпаднал в немилост, струваше много. Ала Кийрън не даряваше никого нито с поглед, нито с дума, защото погледите и думите му бяха запазени единствено за Марк. За онова, което съществуваше между тях, докато Дивият лов се преструваше, че не забелязва.
— Може би няколко дни — отвърна Марк. — Ако си в състояние да проявиш търпение толкова дълго.
— Мога да проявя търпение в продължение на няколко дни.
— Защо избра Кристина? — попита Марк рязко. — Когато трябваше да се закълнеш във вярност на един от нас. Защо на нея? За да ме разстроиш ли го направи?
Кийрън се усмихна широко.
— Не всичко, както казват, се върти около теб, Марк. — Той се облегна назад; косата му беше много черна на фона на белите чаршафи. — Не трябва ли да си вървиш?
— Не искаш ли да остана тук? С теб?
— Докато претегляш достойнствата ми, сякаш съм кон, който обмисляш да купиш? Не — заяви Кийрън. — Върви си в своята стая, Марк Блекторн. И ако самотата ти пречи да заспиш, не търси мен. Несъмнено има руна за безсъние.
Нямаше, но Марк не смяташе, че е добра идея да го обсъждат точно сега. В очите на Кийрън гореше опасен блясък. Той си тръгна, чудейки се дали не беше допуснал ужасна грешка.
Стаята на Кристина в Лондонския институт беше досущ като на снимките на най-различни Институти по света, които беше виждала: простичко мебелирана, със солидно легло, гардероб, тоалетка и бюро. Малка, чиста баня с душ, който вече бе използвала. Сега лежеше върху пълния с бучки матрак, придърпала одеялата до гърдите си, а ръката я болеше.
Не беше сигурна защо. Беше се наслаждавала на всеки миг от полета с Дивия лов; ако се беше наранила по някакъв начин, изобщо не си спомняше. Не и докато се беше мятала на коня, нито докато яздеха, а несъмнено не би забравила подобна болка? А къде другаде би могла да се нарани?
Обърна се настрани и се протегна, за да докосне руническия си камък върху нощното шкафче. Той лумна с мека светлина, огрявайки стаята: огромното английско легло, тежките дъбови мебели. Някой бе надраскал инициалите Дж. Б. + Л. X. върху боята до прозореца.
А после се взря в дясната си ръка. Около китката й имаше ивица по-бледа кожа, леко зачервена по краищата, като белег, оставен от нажежена гривна.
— Нали ще се справите? — Думите на Даяна бяха нещо средно между твърдение и въпрос.
Тя, Джулиън и Ема стояха на прага на Лондонския институт. Входната врата беше отворена и те виждаха притъмнелия двор; по-рано беше валяло и плочките бяха измити от дъжда. Джулиън виждаше свода на прочутата метална порта на Института, и думите, вдълбани в нея: НИЕ СМЕ ПРАХ И СЕНКИ.
— Всичко ще бъде наред — увери я той.
— Малкълм е мъртъв, отново. Никой не се опитва да ни убие — добави Ема. — Това си е на практика ваканция.
Даяна намести сака на рамото си. Планът беше да вземе такси до Уестминстърското абатство, където един таен тунел, до който имаха достъп единствено нефилимите, водеше до Идрис.
— Не ми се ще да ви оставя.
Джулиън беше изненадан. Даяна открай време идваше и си отиваше, когато си поискаше.
— Всичко ще е наред — повтори той. — Евелин е тук, а Клейвът е само на едно телефонно обаждане от нас.
— Не е обаждане, което бихте искали да направите — рече Даяна. — Изпратих още едно съобщение на Магнус и Алек и ще държа връзка от Аликанте. — Тя замълча за миг. — Ако се нуждаете от тях, пуснете огнено съобщение и те ще дойдат.