В капана на времето [bg]

Мърто стоеше отпуснат, с леко извърната назад ръка, и стискаше ножа с върховете на пръстите си. Изчака лукът да прелети над него, китката му потрепна веднъж — бързо и рязко. Нищо друго не помръдна, дори килтът не се разлюля, но лукът полетя настрани, прободен от кинжала, и се стовари ранен в калта пред краката му

— Б-браво, господин Мърто! — извика Мери. Той се извърна стреснат и на светлината, която се изливаше от портата, видях как слабите му страни поруменяват.

— Извинявай, че закъсняхме — казах аз. — Но трябваше да се погрижим за всички.

— О, да — отвърна лаконично дребният шотландец. Обърна се към Фъргъс. — Хайде да намерим карета, момче! Късно е дамите да се прибират пеша.

— Тук няма карети — сви рамене Фъргъс. — От един час обикалям улицата; всички карети в Ситито са при оръжейницата. Може обаче да намерим на Рю дьо Фабор Сен Оноре. — Посочи към тесен тъмен проход между сградите, който издаваше наличието на пряк път към следващата улица. — Най-пряко е оттам.

Мърто се смръщи, но кимна.

— Добре, момче. Да вървим.

В уличката беше студено и аз виждах как дъхът ми излиза на малки бели облачета въпреки безлунната нощ. В Париж никога не беше съвсем тъмно, все отнякъде имаше светлина; сияние на улични фенери, светлина на свещи, процеждаща се през капаците и процепите в стените на дървените сгради, или обливаше сергиите на уличните търговци и се пръскаше от малките рогови и метални фенери, които се полюляваха от каприте на карети.

Следващата улица беше търговска и пред няколко магазина бяха окачени фенери от ковано желязо. Търговците не разчитаха на полицията да ги пази, често се обединяваха и наемаха нощни пазачи. Когато видях един от тях да седи приведен на купчина платнища магазина на майстор на платна, кимнах в отговор на неговия груб поздрав.

Щом го подминахме обаче, той внезапно извика:

— Мосю! Мадам!

Мърто се извърна да посрещне атаката и шпагата излезе със съсък от ножницата. Аз бях по-бавна и още не се бях обърнала напълно, когато той пристъпи напред, затова видях движението от входа зад него. Ударът го изненада в гръб, преди да успея да извикам, и той се просна по очи на улицата, разперил безжизнено ръце и крака, а шпагата и кинжалът излетяха на камъните.

Наведох се бързо за кинжала, който се плъзна до крака ми, но две ръце сграбчиха моите и ги извиха назад.

— Оправи се с мъжа! — нареди глас зад мен. — Бързо!

Мятах се в хватката на нападателя си; ръцете се спуснаха до китките ми и ги извиха така рязко, че извиках. „Пазачът” се наведе над проснатия Мърто и от ръцете му се разви дълъг бял плат.

— Помощ! — изпищях аз. — Остави го! Помощ! Разбойници! Убийци! ПОМОЩ!

— Кротувай! — Един бърз удар над ухото замая главата ми за миг. После, когато очите ми спряха да се пълнят със сълзи, различих дълга, бяла, подобна на наденица форма в канавката: Мърто, опакован и здраво завързан в платнище. Фалшивият пазач клечеше над него, после се изправи ухилен и аз видях, че е маскиран — от челото до горната му устна се спускаше черна кърпа.