В здрача на вторник [bg]

— Това е нишка, която засега не води доникъде — отвърна неохотно Карлсън.

— Как така? Това е много важен документ.

— Можем да получим достъп до медицинското й досие само ако е заподозряна или жертва на престъпление. Тя е пълнолетна и дори не е било докладвано за изчезването й. Но в момента с теб сме тук, защото ти пожела да дойдеш.

— Добре, добре — каза Фрида, опитвайки се да проясни мислите си. — И така, вече знаем, че Мишел Дойс е намерила мъртвото тяло на Робърт Пуул отвън на алеята до къщата. Довлякла го е в жилището си, съблякла го е гол, изпрала е дрехите му и прилежно ги е сгънала. Извършвайки това, тя най-вероятно неволно е унищожила всички възможни косми и влакънца.

— Точно така.

— Опитала се е да помогне — продължи Фрида. — За нея Робърт Пуул е бил човек, изпаднал в беда, и тя е влязла в ролята на добрата самарянка, но с действията си е нанесла поражения.

— Права си. Ако умишлено се беше отървала от уликите, едва ли би могла да го направи по-добре.

Фрида се огледа наоколо, стараейки се да обхване с поглед всевъзможните вещи в стаята. От голямото им количество я заболя главата.

— Всичко това е отражение на объркания й ум. Когато повечето от нас излизат, се връщат обратно с впечатления, запечатани в паметта им или заснети с фотоапарат. Но тя просто е донасяла вкъщи нещата, които си е харесала.

— Като същинска сврака — каза Карлсън.

— Да, точно така — сбърчи чело Фрида. — Като същинска сврака.

— Сравнението й отива, не мислиш ли? Нали така наричаме хората, които колекционират всевъзможни неща50?

Фрида погледна през прозореца. Навън леко се беше смрачило.

— Осветлението работи ли?

Карлсън отиде до вратата и натисна ключа за лампата на тавана, а после включи и стария лампион в ъгъла на стаята. Фрида се приближи и се взря отблизо. От рамката на лампиона висяха къси конци, на чиито краища бяха прикрепени мъниста и малки стъкълца. Тя ги разгледа едно по едно.

— Свраките не събират всичко, каквото им попадне, а само лъскави неща.

— Не знам много за тях — каза Карлсън. — Когато ги видя, в повечето случаи кълват умрели гълъби.

Фрида извади от джоба си нов чифт латексови ръкавици и ги сложи.

— Ти все още ли сама си ги купуваш? — попита Карлсън. — Можем да ти ги осигуряваме.

— Спомняш ли си какво беше казала Ивет Лонг за Мишел Дойс? Че не е виждала по-нещастна жена от нея. Тази стая е доказателство за това. Останките от умрели птици, старите вестници, фасовете от цигари, които други хора са пушили. Всички те напомнят за насъбрала се в душата тъга, за която дори не ми се мисли. Но лъскавите предмети са нещо различно. Те са красиви.