Шадоу стрийт 77 [bg]

Спря в средата на мръсната си празна дневна и много грижливо отвори пакетчето. Лимоновият аромат беше опияняващ. Отдели му дълъг момент на наслада. Внимателно извади влажната кърпичка. Пусна празното пакетче на пода. Спомни си за онази гейша, която беше убил в Киото. Стройна млада жена, която застреля и тя падна на земята като това алуминиево пакетче.

Разтвори кърпичката и ароматът разцъфна, щом развя хартията във въздуха. Поднесе я под носа си и вдиша дълбоко. Първо избърса лицето си. Течността, с която беше напоена кърпичката, беше изключително освежаваща. Охлади кожата му и дори лекичко му защипа, подобно на афтършейв след острия бръснач. След това избърса ръцете си. Не беше забелязал, че са станали лепкави, най-вече от пипането на трупа на Върнън Клик, който приживе не се славеше с особена чистоплътност. Щом лимоновата течност се изпари от пръстите му, Мики се почувства несравнимо по-добре.

Колко хубаво беше да си припомни, че усещането е всичко, че е единственото, че е причината за съществуването. От настъпването на необяснимата промяна в „Пендълтън“ през последния половин час Мики се беше опитвал да си обясни случилото се, причините и последствията. Не беше преставал да се чуди какво да прави и му беше дошло в повече, само мислене, мислене и никакво чувство. Майка му беше мислител, но все пак никога не забравяше, че най-важно е усещането. Мики не беше способен да мисли усилено и да продължава да чувства.

Кърпичката започна да се втвърдява, да изсъхва и доби нещастен вид, банален, почти цялата й магия изчезна — изглеждаше почти толкова жалка, колкото и светът наоколо. Смачка я на топка, стисна я в дясната си ръка и се зачуди дали ще му е необходима още, дали може да извлече допълнително усещане от нея. Предполагаше, че ще има лимонов вкус и не е лошо да я подъвче, но все пак се съмняваше, че ще изпита удоволствие от преглъщането й. После му хрумна, че като избърса ръцете си, мръсотията на Върнън Клик е останала по кърпичката, и това я направи далеч не толкова апетитна.

Изхвърли мизерната хартийка и го връхлетя нова идея, въпреки че се опитваше да не мисли твърде много. Зачуди се дали не е полудял. Имаше чувството, че е прекрачил ръба на перваза и е предприел бавно свободно падане. Загубата на майка му беше ужасен шок, подобна загуба можеше да изкара от равновесие всекиго, а това, че се наложи да убие безплатно собствения си брат, може би го беше довело до много по-голям стрес, отколкото осъзнаваше. Ако беше загубил разсъдъка си, това би обяснило промяната на света: можеше всичко да е плод на илюзия. Нищо чудно светът да си беше като всякога; сега обаче го виждаше по различен начин, защото се беше подхлъзнал от ръба.

Проблемът беше толкова голям, труден и обезкуражителен, че Мики застана съвсем неподвижно, докато го осмисли.