![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Уини и Айрис вече не бяха в дъното на стаята, където ги бяха видели преди по-малко от минута, и не отговориха на повикването на майките си. При такива обстоятелства мълчанието на дете бе не по-малко обезпокоително от писъците му.
Ако зверовете в това бъдеще бяха хитри, привидно безопасното преминаване можеше да бъде капан. Щом тя и Спаркъл влезеха, камшиците можеха да изскочат от стените и да изплющят към тях, да ги уловят, да ги парализират като мухи в лепкава паяжина.
Въпреки това те се поколебаха само за миг, преди да влязат в стаята. Този „Пендълтън“ на далечното утре се беше превърнал в последен дом — и мемориал — на злото, което се криеше в мъжете и жените от незапомнени времена, и очевидно тук, в този свят, нямаше човечност, а неколцината съседи от 2011 година като че ли бяха най-желаният деликатес. Поквареният владетел на това място сигурно беше полегнал да си почине, чакаше да изгладнее, подслаждаше десерта си с няколко лъжици нетърпение, преди в крайна сметка да му се наслади. Туайла почувства — и усети същата убеденост у Спаркъл — как гладната стая ги иска така силно, че едва се въздържа. Ако изтичаха през нея, тропотът от стъпките им можеше да се окаже това, което да дръпне спусъка на апетита й, затова се движеха бързо, но леко и се надяваха да не изтръгнат хищника от сънливите му размишления за вкуса на плътта и душите. Светлината в дълбоките пукнатини в гипса можеше да идва от други светещи фунги, но Туайла имаше чувството, че я наблюдава, и й приличаше на блясъка на животински очи.
Преминаването през стаята беше толкова спокойно, колкото обещаваше, но тя не се почувства в безопасност, щом влезе в коридора, водещ към останалата част от апартамента. Не само стаята ги искаше, но и цялата къща, а и светът извън къщата. На едно или друго място щяха да бъдат застигнати.
Нито Уини, нито Айрис бяха в тесния коридор и не се отзоваваха на повикването на майките си. Ако Уини беше някъде из апартамента, щеше да й отговори, стига да беше още жив. Нямаше да понесе да го види мъртъв и не това беше гледката, която търсеше. Игнорира останалата част от апартамента и поведе Спаркъл по коридора през една стая, през по-малка стая и през вратата към общия коридор срещу южния асансьор.
След предишното изживяване с асансьора Уини не би посмял да се качи отново. Южното стълбище беше наблизо, но апартамент 2-G на Сайкс беше точно зад ъгъла в дългия южен коридор и беше логично уплашената Айрис да е хукнала натам, а Уини да я е последвал.
Уини
Той не знаеше какво точно подтикна Айрис, от какво бягаше, но му стана ясно накъде тича, а това беше голям проблем. Помоли се на Бог тя да не се справи, защото за него щеше да е още по-наложително да бъде герой. Макар и страдаща от аутизъм, трябва да бе забелязала, че не го бива за това, че е истинско изпитание за него да изкара деня и му беше нужна помощ.
Странните й движения и фактът, че се свиваше като костенурка в черупката си сред други хора, бяха оставили Уини с впечатлението, че лекото подтичване е най-бързото, на което беше способна, но се оказа, че греши. Мислеше си, че ще я хване в апартамента на Дай и ще я задържи до идването на майките им, но тя беше бърза като магия, сякаш беше дъщеря на вещицата на вятъра, при все че госпожа Сайкс изобщо нямаше вид на вещица. Не успя да хване Айрис и в общия коридор.
Преди да я последва през вратата към южното стълбище, извика:
— Мамо! Стълбището!
Но имаше неприятното усещане, че тя е твърде далече, за да го чуе. Ако се забавеше, щеше да изпусне Айрис. Самичко в тази страна на чудовища, момичето нямаше да оцелее дълго.
Айрис бягаше напред и приближаваше съм южното стълбище, сякаш знаеше къде отива и беше закъсняла. Въпреки че Уини вземаше по две стъпала едновременно и се плъзваше по парапета на завоите, бавно затварящата се врата едва не го удари в лицето, когато стигна до партера.
Щом излезе от стълбищната клетка, видя Айрис да стои по средата на дългия западен коридор при двойните врати към вътрешния двор, които се опитваше да отвори. Изглежда, бяха заключени или залепнали от ръжда. Уини ясно си спомни нещото, което се катереше по прозореца на Сайкс, и летящия морски дявол с уста, подобна на мелачка за боклук, и колкото и да беше ужасно в „Пендълтън“, той знаеше, че навън е много по-лошо. Извика й да се отдръпне от вратите и тя го послуша, но само за да побегне отново от него.