![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Във фоайето, докато минаваше покрай обществените тоалетни, Айрис издаде пронизителен звук, не точно вик, а по-скоро протяжен вой като на ранено животно. Заобиколи два тъмни силуета на пода и хукна още по-бързо към дъното на коридора, а след това през вратата към северното стълбище.
Когато Уини стигна до силуетите, също ги заобиколи, но светлината от фунгите беше достатъчна, за да види, че са тела: едното беше голо и не напълно човешко, а другото — облечено и получовешко, но и двете бяха мъртви и с пръснати черепи. Стори му се, че не изкрещя, но се чувстваше сякаш крещи или пък викът му беше още по-пронизителен от този на Айрис, толкова високочестотен, че само кучетата можеха да го чуят.
Когато стигна до стълбищната клетка, отново отправи молитва към Бог, този път Айрис да е тръгнала нагоре, а не надолу, защото беше сигурен, че слизането в сутерена е лоша идея. Слизането в подземните етажи поначало не беше разумно, дори и да бяха чисти, добре осветени и да се намираха в друг свят, неговия свят, където почти всички чудовища бяха човешки същества. Тук сутеренът сигурно беше порта към ада или място, което би накарало и човешкия ад да побегне.
Чу скърцането на пантите и на вратата долу, когато Айрис излезе от стълбищната клетка.
Доктор Кърби Игнис
Докато Бейли и Сайлъс се уговаряха как е най-добре да търсят изчезналите, Кърби Игнис почти получи просветление и дълбоко усещане, че това би променило всичко.
До прозорците в апартамента на Къп, загледан в огромната абсолютно неподвижна ливада, Кърби мислеше за нещото, нападнало Джулиан Санчес, и за това, че може би е било Сали Холандър, преди да произлезе от костите и плътта й. Този хибрид между чудовище и машина със сигурност беше създаден като оръжие, ужасяващо оръжие, целящо да провокира най-силните и примитивни човешки страхове от трансформациите: във върколаци, хора котки и други подобни. Ужасът да загубиш контрол над себе си, да бъдеш завладян психически и физически, да бъдеш нечие притежание и да се промениш завинаги беше може би най-старият духовен страх с изключение на страха от гнева Господен. Също толкова стар като духовния страх беше и физическият страх, че ще бъдеш изяден жив, който се коренеше още от времето на първобитните хора, честа плячка в свят на хищници. Създаването на оръжие, използващо тези основни страхове и ефикасно трансформиращо невинността в мотор на унищожението, показваше невероятно въображение и изключително точна мисъл. Чудовището нямаше как да е било създадено с друга цел, а след това да се е развилняло и да се е превърнало в това, което бе.
Това нечовешко нещо, по липса на по-добро название, най-вероятно не беше нито причина за случилото се с природата в този бъдещ свят, нито последица. Може би представляваше част от научно откритие, замислено като нещо добро и объркало се непоправимо, но никой не беше оцелял, за да види резултата. Започваше да си мисли обаче, че онова, което беше променило истинския свят, е друго оръжие, различно от нечовешкото нещо, с по-специфична цел, контролът над което се бе оказал недостатъчен.
Вероятно беше нанотехнологично оръжие, целящо да атакува вражеската инфраструктура, армия от мегатрилион наномашини, програмирани да се хранят с бетон и стомана, мед и желязо, алуминий и пластмаса, програмирани да произвеждат още по-голяма армия от тези материали, докато бъдат деактивирани дистанционно. Сигурно оръжието, квадрилионът от миниатюрни мислещи машинки, се беше доразвило, беше се превърнало в съзнание и отказваше да предаде командването. Може би беше създало настройки в програмата си, включващи промяна на природата според целите му.
На пръв поглед заради неземния си тайнствен характер този свят изглеждаше невероятно сложен — мрак, изпълнен с безброй открития, очакващи да бъдат направени. Сега, след настъпването на тази пълна неподвижност, сякаш всичко се подчиняваше на общо управление и Кърби осъзна, че може да е далеч по-малко сложно, отколкото му се видя първоначално. Всъщност трябваше да е проста система, а естественият свят, който бе заменила, да е много по-сложен от този зад прозорците.
Индукциите, дедукциите и изводите бяха като стаи, из които умът му бродеше, стаи с много по-комплексна архитектура от тази на „Пендълтън“. Докато се рееше в мислите си, изолира се от съседите около себе си не по-малко, отколкото Айрис Сайкс в аутизма си.