![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Точно колко отпадъци?
— Ами не ми е позволено да отговарям на този въпрос.
— По чие нареждане?
— Изберете си. Службата за вътрешна сигурност, ФБР, Министерството на отбраната… Достатъчно е да кажа, че това съоръжение ще бъде главният склад на страната за отпадъчното ядрено гориво.
По най-оптимистична преценка съоръжението можеше да достигне около 135 000 метрични тона, като някои отпадъци щяха да се разградят до „безопасни“ нива за няколко десетилетия, а други да останат смъртоносни милиони години. Стив знаеше, че често цитираният от журналистите и афиширан плутоний-239 има период на полуразпадане от около 25 000 години — далеч не най-продължителното време. А периодът на полуразпадане на уран-235, който се използваше в реакторите и в оръжието, беше 704 000 000 години.
— Как ще бъдат транспортирани отпадъците?
Въпроса зададе един от делегатите от Орегон.
— По релси и с камиони, проектирани специално за целта.
— Исках да кажа, че не говорим за столитрови варели, нали.
— Не, господине. Ще намерите подробна информация за транспортните съдове в листовете, които ви дадох, но съм виждал автомобилите отблизо и какви изпитания преминават. От тях по-неразрушимо нещо трудно ще намерите.
— Същото са казвали и за „Титаник“.
— Което, убеден съм, „Дженерал Атомикс“ не забравят, защото работят по тези системи вече десет или дванадесет години.
Това даде желания ефект. Щом някой от изпълнителите на проекта е прекарал десет години в работа по транспортните контейнери, колко ли време, грижи и разходи са изразходвани за самото съоръжение?
— А охраната, господин Дженкинс?
— Ако съоръжението заработи, основната охрана ще бъде предоставена на Националните сили за защита на администрацията за ядрена безопасност към Министерството на енергетиката, накратко НСЯБ. Разбира се, ще има… допълнителни сили в готовност, ако се наложи.
— Какви допълнителни сили?
Стив се подсмихна.
— От онези, дето създават кошмари на лошите.
Последва още смях.
— Добре, нека преминем към онова, за което сте дошли. Качете се на малките вагончета и тръгваме.
Пътуването отнемаше петнадесет минути, но заради честите въпроси конвоят спираше. Накрая спряха до отвора в стената на главния тунел. Делегатите излязоха и се събраха около Стив.
— Шахтата с наклон надолу, която виждате, е дълга 180 метра и се свързва със складовата шахта, която представлява хоризонтална мрежа от по-малки тунели, които от своя страна водят до зоните за съхраняване на отпадъци.
— Как отпадъкът достига от камиона или от влака до нивото на склада? — запита един от служителите на щата Юта. — Остава ли в транспортния съд?
— Съжалявам, но и това е забранена територия. Мога да ви кажа как ще се съхранява отпадъкът в шахтата. Всеки „пакет“ ще бъде поставен в две кутии една в друга, едната от които е от метал на име „Сплав 22“, дебел почти два и половина сантиметра, а втората кутия е от нещо, което наричат 316NG — неръждаема стомана за ядрени приложения, просто казано. Над сложените една в друга кутии ще стои щит от титан, за да ги защитава от просмукващи се води и падащи камъни.
— Този въпрос тревожи ли ви?
Стив се усмихна.
— Инженерите не се тревожат. Ние планираме. Опитваме да моделираме всеки възможен сценарий и правим план за него. Тези три компонента — двете кутии и титановият щит — образуват онова, което наричаме „защита в дълбочина“. Пакетите ще се складират хоризонтално и заедно с различни видове отпадъци, за да е възможно поддържане на еднородна температура във всяка камера.
— Колко големи са тези пакети?
— Около два метра в диаметър и два до пет метра дълги.
— А какво става, ако пакетът бъде… поставен на друго място? — запита другият делегат от Калифорния.
— Невъзможно. За преместване на един пакет са необходими толкова неща и толкова хора трябва да се подпишат, че това е практически невъзможно. Мислете така: всички сме си губили ключовете от колите, нали? Представете си семейство от осем души. Всеки в семейството има резервен ключ, три пъти дневно всеки трябва да подпише формуляр, в който посочва, че ключовете са у него или в съгласувано място за ключове; три пъти дневно човек трябва да проверява, че неговият комплект ключове става за ключалката на колата и за стартера; и накрая три пъти дневно всеки трябва да иде при останалите членове на семейството и да провери дали всеки е изпълнил всички тези мерки. Започвате ли да схващате системата?