Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Всички кимнаха.
— Всичко това и още много други неща ще се извършват всяка смяна всеки ден от годината. Ще се подпомага с компютърен надзор. Уверявам ви, както е сигурно, че слънцето ще изгрее утре, така е сигурно, че тук нищо няма да отиде на погрешното място.
— Кажете ни за корозията, господин Дженкинс.
— Нашите корозивни проби се извършват в ЛИДКЛ — извинете, Лабораторията за изпитания за дългосрочна корозия „Ливърмор“.
— Имате предвид Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“?
„Благодаря за хубавия пас“ — помисли си Дженкинс, но не каза нищо. Всички бяха чували името „Лорънс Ливърмор“ и макар повечето хора да не знаеха какво точно значи ЛИДКЛ, бяха сигурни, че е нещо, което се радва на голямо уважение. А щом „Лорънс Ливърмор“ се занимава, има ли причина за тревога?
— Точно така — отвърна той. — Изпитването включва стареене и създаване на напрежения в пробите метал, които наричат „купони“. В момента изпитват осемнадесет хиляди купона, които представляват четиринадесет различни сплави в разтвор, характерен за нашия район. В момента средната скорост на корозиране на купоните е двадесет нанометра в година. Човешкият косъм е пет хиляди пъти по-дебел от това. С тази скорост „Сплав 22“, която се използва за вместените кутии, ще издържи около сто хиляди години.
— Впечатлен съм — каза един мъж с каубойска шапка — делегат от Айдахо според Дженкинс. — Хайде да поговорим за най-неблагоприятния сценарий. Какво ще стане, ако има теч и материалът попие в земята?
— Вероятността за това е…
— И все пак.
— Най-напред, трябва да знаете, че подземните води под нас са необичайно ниски, с ниво средно на 457 метра, което означава 335 метра под тази складова шахта.
Стив знаеше, че и това е горещо оспорван момент. Той каза истината на делегатите, но някои от учените, които работеха по проекта, искаха по-дълбоки складови шахти, на около сто метра под тази. Но всъщност нямаше твърд отговор за просмукването. Скоростта на просмукване на различните течности през скалата под съоръжението оставаше неизвестна, също както и влиянието на земетресенията върху нея. Стив си припомни, че все пак според най-добрите прогнози имаше вероятност от 1:70 000 000 катастрофално земетресение да засегне складовите нива.
Имаше едно нещо, от което съоръжението не можеше да избяга — подземните води. До преди десет месеца всички смятаха, че районът под съоръжението е онова, което наричат затворен хидроложки басейн — образувание с наклон навътре, което не излива водите си нито в океани, нито в реки. Две всеобхватни проучвания, едно от Агенцията за опазване на околната среда и едно от Американската геоложка служба оспорваха това убеждение. Ако проучванията се окажеха прави, водоносните хоризонти можеха да достигнат западното крайбрежие и Калифорнийския залив. Но въпреки това Стив имаше ясна заповед: докато въпросът не се реши, хидрогеоложкият басейн си оставаше затворена тема.
Стив каза:
— За да започне просмукване на отпадъците в скалите, е необходимо да откажат много системи — човешки и компютърни. Но и тук трябва да гледаме обективно: в сравнение с правилата за охраната на това съоръжение влизането в силоз на междуконтинентална ракета и изстрелването й ще е разходка в парка.
— Има ли делящ се материал?
— Искате да кажете дали може да избухне?
— Да.
— Ами искайте това да ви го обясни някой с два-три доктората, но отговорът е „не“.
— Да кажем, че някой е успял да се промъкне през охраната и да достигне складовото ниво с бомба…
— Като казвате „някой“, допускам, че имате предвид Супермен или Невероятния Хълк?
Всички се засмяха.
— Да, защо не? Да кажем, че са те. Какви щети могат да нанесат?
Стив поклати глава.
— Съжалявам, че ви развалям удоволствието, но организационната схема изключва тази вероятност. Първо, ще забележите, че този диагонален тунел е широк три метра. Количеството обикновен експлозив, необходим за значителни щети в складовите нива, изисква превоз с камион.
— А с неконвенционални експлозиви? — запита делегатът от Айдахо.
„В такъв случай ще имаме проблем“ — помисли Стив.
43
— ДОБРЕ, ХОРА, време е да променим играта — обяви Гери Хендли, като влезе в залата и си намери стол.
Течеше поредната сутрин в Колежа и масата беше отрупана с кани димящо кафе и чинии със сладкиши и понички. Джак си наля чаша кафе, взе една поничка и си намери празно място до масата. Присъстваха и Джери Раундс, шеф на аналитичния и разузнавателен отдел; Сам Гренджър, шеф на оперативния отдел; Кларк и Чавес и братята Карузо.