Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
„Но ти не си мой баща“, помисли си Шарлът и сведе глава: не можеше да го погледне.
Мълчаха в продължение на минута. После баща й си издуха носа, стана и тръгна към вратата. Извади ключа от ключалката и излезе. Затвори вратата и Шарлът чу как завърта ключа.
Разплака се.
Това беше втората отвратителна вечеря, която Лидия устройваше за два дни. Беше единствената жена на масата. Сър Артър бе мрачен, защото мащабната му операция се беше провалила напълно. Шарлът и Алекс бяха заключени в стаите си. Базил Томсън и Стивън бяха ледено любезни един към друг, защото Томсън бе разбрал за Шарлът и Феликс и бе заплашил да я прати в затвора. Уинстън Чърчил също присъстваше. Беше донесъл споразумението и бе накарал Алекс да го подпише, но не изглеждаше особено щастлив по повода, защото всички знаеха, че ако Алекс бъде убит, царят ще откаже да ратифицира договора. Чърчил смяташе, че Алекс трябва да напусне възможно най-скоро Англия. Томсън го увери, че ще се погрижи за сигурен маршрут и ще уреди значителна охрана, за да може Алекс да отпътува на следващия ден. Всички си легнаха рано, защото нямаше какво друго да сторят.
Лидия знаеше, че няма да заспи. Така и не беше намерила решение за нищо. Цял следобед тъна в колебания, замаяна от лауданума, и се опитваше да забрави, че Феликс е в къщата й. Алекс си тръгва утре: само да успеят да го опазят още няколко часа… Тя се запита дали няма някакъв начин да накара Феликс да се спотайва още един ден. Може да отиде при него и да му каже, че ще има възможност да убие Алекс утре вечер? Той няма да й повярва. Този план беше безнадежден. Но щом идеята да иде при Феликс се роди в ума й, тя вече не можа да я изгони оттам. „По коридора, после по стълбите, по още един коридор, през детската стая, през дрешника и…“
Затвори плътно очи и се зави през глава. Всичко беше опасно. Най-добре да не прави нищо, да лежи неподвижно, като парализирана. Забравѝ за Шарлът, за Феликс, за Алекс, за Чърчил.
Но тя не знаеше какво ще се случи. Шарлът можеше да се изправи пред Стивън и да му каже: „Ти не си мой баща“. Стивън можеше да убие Феликс. Феликс можеше да убие Алекс. Шарлът можеше да бъде обвинена в убийство. Феликс можеше да дойде тук, в стаята й, и да я целуне.
Нервите й отново се изпънаха и главоболието се завърна. Тази нощ беше много топло. Действието на лауданума отминаваше, но тя бе изпила доста вино на вечеря и главата й още бе замаяна. По някаква причина тази нощ кожата й беше по-чувствителна и щом помръднеше, копринената нощница сякаш стържеше гърдите й. Беше като възпалена, и душевно, и физически. Почти й се искаше Стивън да дойде при нея, но после си каза, че не би го понесла.
Присъствието на Феликс в къщата беше като ослепяваща светлина, която я държеше будна. Тя отметна завивката, стана и отиде до прозореца. Отвори го по-широко. Вятърът бе малко по-хладен от въздуха в стаята. Наведе се навън и погледна надолу, виждаше двете лампи пред входа и полицаите, които обикаляха пред къщата, ботушите им хрущяха по чакъла.
Какво ли вършеше Феликс горе? Дали правеше бомба? Зареждаше оръжие? Точеше нож? Или спеше, готов да изчака подходящия момент? Или пък бродеше из къщата и се опитваше да намери начин да проникне през охранителите на Алекс?
„Нищо не мога да сторя, нищо.“
Тя взе пак книгата. „Уесекски поеми“ на Харди. Защо я бе избрала? Отвори я на страницата, която бе чела сутринта. Включи нощната лампа, седна и прочете цялото стихотворение. Наричаше се „Нейната дилема“:
„Точно така — каза си, — когато животът е такъв, какъвто е, кой може да постъпи правилно?“