Аз преди теб

- Трябва да ти кажа нещо.

- Знам - прошепнах. - Всичко знам.

Уил задържа думите в устата си. Въздухът сякаш не помръдваше.

- Знам за Швейцария. Знам… защо бях наета с шестме-сечен договор.

Той отдръпна глава от ръката ми. Погледна ме, после се взря в небето. Раменете му се отпуснаха.

- Знам всичко, Уил. Знам го от месеци. И моля те, изслушай ме… - Взех дясната му ръка в своята и я допрях до гърдите си. - Знам, че можем да го направим. Знам,че не е каквото ти би избрал, но аз мога да те направя щастлив. И всичко, което мога да кажа, е, че ти ме превръщаш… превръщаш ме в съвсем различен човек. Правиш ме щастлива дори когато си ужасен. Предпочитам да съм с теб-макар ти да мислиш, че от теб е останало съвсем малко, -отколкото с всеки друг на света.

Почувствах как пръстите му се свиха съвсем лекичко около моите и това ми вдъхна кураж.

- Ако мислиш, че е неудобно да работя за теб ще на-пусна и ще работя другаде. Исках да ти кажа…подадох документи за университета. Направих купища проучвания

в интернет, разговарях с други квадриплегици и домашните им асистенти, и сега знам как можем да се справим.Тъй че мога да върша това и просто да съм с теб.Разбираш ли? Помислила съм за всичко, проучила съм всичко.Такава

съм сега. Ти си виновен. Ти ме промени. - Засмях се леко. -Превърна ме в моята сестра. Но с по-добър усет за облеклото. Той беше притворил очи. Хванах и двете му ръце, вдиг-

нах ги към устните си и ги целунах. Почувствах кожата му до моята и се изпълних с абсолютна увереност, че не съм

състояние да го оставя да си отиде.

- Какво ще кажеш? - прошепнах.

Бих могла да гледам очите му вечно.

Той го изрече толкова тихо, че за миг не бях сигурна дали съм чула правилно. - Какво?

- Не, Кларк.- Не?

- Съжалявам. Не е достатъчно. Свалих ръцете му.

- Не разбирам. Той изчака, преди да заговори, сякаш се опитваше —

нещо необичайно за него - да намери точните думи.

- Не ми е достатъчно. Това… моят свят… дори с теб в него. А повярвай, Кларк, целият ми живот стана по-добър, откакто ти дойде. Но не ми е достатъчно. Не искам такъв живот.

Сега беше мой ред да се отдръпна.

- Права си, би могъл да е добър живот. А с теб до мен - може би много добър. Но това не е моят живот. Аз не съм като онези хора, с които разговаряш. Изобщо не искам такъв живот. Дори частица от него. - Гласът му беше глух, задавен. Изражението му ме изплаши.

Преглътнах и поклатих глава.

- Ти… веднъж ми каза, че нощта в лабиринта не бива да ме определя. Каза, че сама мога да избера какво да ме определя. Е, и ти не бива да оставяш това… тази количка да те определя.

- Но тя ме определя, Кларк. Ти не ме познаваш, не и истински. Не си ме виждала преди злополуката. Обичах

живота си, Кларк. Наистина го обичах. Обичах работата си, пътуванията си, човека, който бях.Обичах да спорту-вам. Обичах да карам мотора си, да скачам от високи сгради. Обичах да надвивам в бизнес сделките. Обичах да правя секс. Много секс. Имах страхотен живот. - Гласът му звучеше развълнувано. - Не съм създаден да съществу-вам в това нещо, но така отреди съдбата То е единствено-то, което ме определя.