Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Така е по-добре - усмихна се и ми направи знак с вдигнати палци, докато газех през пясъка към тях. - Изви-кайте ме, когато господин Уил поиска да се върне в колич-
ката си.
Канех се да възразя и да им обясня, че не бива да го местят. Но Уил бе притворил очи и лежеше с такова до-волно изражение, че си затворих устата и кимнах.
Колкото до мен, щом безпокойството ми за здравето на Уил попремина, започнах бавно да осъзнавам, че всъщност съм в рая. Никога не си бях представяла, че ще бъда на място като това. Всяка сутрин се събуждах от шума на морето, което се плискаше кротко в брега, непознати птици се обаждаха от дърветата. Взирах се в моя таван, гледах как слънчевата светлина си играе с листата, от съседната стая дочувах приглушен разговор, който ми подсказваше, че Уил и Нейтън отдавна са станали. Слагах бански костюм и саронг и се наслаждавах на ласките на топлото слънце върху раменете и гърба си. Кожата ми се осея с лунички, ноктите ми избеляха и започнах да изпитвам истинско щастие от простото удоволствие да съществувам: ходех по плажа, опитвах непознати храни, плувах в топлата прозрачна вода с черни риби, които надничаха срамежливо изпод вулканичните скали, гледах как слънцето потъва -огненочервено - на хоризонта. Последните няколко месеца постепенно започваха да избледняват. За мой срам, изобщо не се сещах за Патрик.
Дните ни протичаха по един и същ модел. Тримата закусвахме заедно на масите с приятна сянка край басейна. Уил обикновено хапваше плодова салата, която му давах с ръка, а понякога - когато имаше по-голям апетит - искаше и бананова палачинка. После слизахме на плажа и аз четях, Уил слушаше музика, а Нейтън упражняваше уменията си във водните спортове. Уил постоянно ме караше и аз да опитам нещо, но отначало отказвах. Просто исках да съм с него. Когато настоя, прекарах една сутрин в каране на сърф и каяк, но ми беше по-хубаво просто да съм край него.
Понякога, ако Надил бе наоколо и курортът беше тих, двамата с Нейтън потапяха Уил в топлата вода на малкия басейн и Нейтън придържаше главата му над водата. Той не каза много, когато го направиха, просто се наслаждава-ше сякаш тялото му си припомняше отдавна забравени усещания. Гърдите му, от дълго време бледи, станаха зла-
тисти. Белезите му посребряха и започнаха да избеляват. Чувстваше се удобно без риза.
На обед отивахме с количката до един от трите ресто-ранта в курорта. Целият район на комплекса бе застлан с плочки, имаше съвсем малко стъпала и неравности и Уил можеше да се придвижва в количката си напълно самосто-ятелно. Фактът, че имаше възможност да ди вземе питие, без някой от нас да го придружава, беше важен не толкова защото означаваше почивка за мен и Нейтън, а защото за кратко го освобождаваше от ежедневното напомняне, че е зависим от други хора. Не че някой от нас беше много зает. Където и да се намираше човек - на плажа, край басейна и дори в спа центъра, - някой от усмихнатия персонал винаги се появяваше с питие, което се надяваше да харесаш, украсено обикновено с уханен розов цвят. Дори на плажа минаваше малко бъги и приветлив сервитьор предлагаше вода, плодов сок или нещо по-силно.
В следобедите, когато температурите бяха най-високи, Уил се прибираше в стаята си и спеше два часа. Аз плувах в басейна или четях книга, а вечер всички отново се събирахме на вечеря в крайбрежния ресторант. Бързо развих вкус към коктейлите. Надил бе установил, че ако даде на Уил сламка с правилния размер и закрепи висока стъклена чаша в поставката му, нямаше нужда Нейтън или аз да се грижим за него. По здрач тримата си говорехме за детство-то, за първите гаджета и първата работа, за семействата си, за други ваканции, и виждах как Уил постепенно идва на
себе си.
Само че този Уил бе различен. Това място сякаш му беше дало покоя, който му бе липсвал през цялото време, откакто го познавах.
- Добре се чувства, нали? - попита ме Нейтън, когато
ме срещна край бюфета.
- Да, така мисля.
- А знаеш ли какво мисля аз? - Нейтън се наведе към мен, не искаше Уил да види, че говорим за него. - Мисля,
че ранчото и останалите приключения щяха да са страхот-
ни. Но като го гледам сега, май това място се оказа по-доб-ро.
Не му признах какво бях решила първия ден, когато пристигнахме, със свит от притеснение стомах, вече изчисляваща колко дни остават до завръщането у дома. През всеки от тези десет дни трябваше да забравя защо всъщност сме тук: шестмесечния договор, моя внимателно планиран календар, всичко, което се беше случило. Просто трябваше да живея за мига и да насърчавам Уил да прави същото. Трябваше да съм щастлива - с надеждата, че Уил също ще е щастлив.