Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Взех си още един резен пъпеш и се усмихнах.
- Каква е програмата за по-късно? Нещо против малко караоке? Или ушите ви още глъхнат от снощи?
На четвъртата вечер Нейтън обяви с леко притеснение, че се е запознал е една жена. Карън била колежка новозе-ландка, отседнала в съседния хотел, и той се бе съгласил да отиде с нея до града.
- Просто да съм спокоен, че всичко ще е наред. Нали знаете… не съм сигурен дали е безопасно за сама жена.
- Правилно - одобри Уил и кимна разбиращо. - Постъпваш като истински кавалер, Нейт.
- И аз мисля, че е много мило от твоя страна. Много възпитано.
- Винаги съм се възхищавал на Нейтън за всеотдай-ността му. Особено що се отнася до нежния пол.
- О, я се разкарайте и двамата - ухили се Нейтън и изчезна.
Карън бързо стана част от ежедневието ни. Нейтън изчезваше с нея през повечето вечери и макар да се връщаше за основните си задължения, гледахме да му даваме колкото може повече време да се забавлява.
Освен това тайничко се радвах. Харесвах Нейтън и му бях благодарна, че дойде, но предпочитах да сме си само
двамата с Уил. Харесваше ми езикът използвахме, когато наоколо нямаше никой друг, естест-вената интимност, която се бе зародила помежду ни. Ха-ресваше ми начинът, по който той извръщаше лице и ме поглеждаше развеселено, сякаш бях надминала очакванията му.
Предпоследната вечер казах на Нейтън, че нямам нищо против, ако иска да доведе Карън в комплекса.Той пре-карваше вечерите в нейния хотел и знаех, му е трудно да ходи двайсет минути в едната посока, за да приготвя Уил за нощта.
- Нямам нищо против. Ако това ще…нали знаеш…ще ти осигури малко лично пространство.
Той се зарадва, вече предвкусвайки предстоящата нощ и след ентусиазираното: „Благодаря ти, Лу”, напълно ме забрави.
- Много мило от твоя страна - отбеляза Уил, когато му казах.
- Искаш да кажеш, от твоя - поправих го аз. - За целта му предложих твоята стая.
Тази нощ го преместихме в моята стая - Нейтън му помогна да се настани в леглото и му даде лекарствата, докато Карън чакаше на бара. В банята се преоблякох в тениската си, отворих вратата и пристъпих към дивана с възглавница под мишница. Усетих очите на Уил върху себе си и се почувствах странно неловко за човек, който бе прекарал по-голямата част от изминалата седмица, разхож-дайки се пред него по бикини. Наместих възглавницата си върху облегалката на дивана.
- Кларк?
- Какво?
- Няма нужда да спиш там. Това легло може да побере
цял футболен отбор.
Всъщност дори не се замислих дали да го направя.Вече
се чувствах различно. Може би дните,които всички бяхме прекарали полуголи на плажа, ни бяха освободили от зад-ръжките. Може би бе мисълта за Нейтън и Карън от дру-
гата страна на стената, вплетени един в друг, сякаш в пашкул. Може би просто исках да съм близо до него. Тръгнах към леглото, но потръпнах от звука на внезапна гръмотевица. Лампите замигаха, някой отвън извика. От съседната стая чухме как Нейтън и Карън избухнаха в смях.
Отидох до прозореца и спуснах завесите, усещайки внезапния бриз, рязкото спадане на температурата. В морето навън се бе разразила буря. Драматични проблясъци от раздвоени светкавици за кратко осветяваха небето, а после, сякаш изневиделица, върху покрива на малкото ни бунгало се стовари потоп, толкова яростен, че в началото заглуши всички останали звуци.
- По-добре да затворя капаците.
- Не, недей. Обърнах се.
- Отвори широко вратите. — Уил кимна към терасата. - Искам да го видя.
Поколебах се, после бавно отворих стъклените врати. Дъждът се сипеше в хотелския комплекс, шуртеше от покрива, превръщаше се в реки, които се стичаха край терасата и поемаха към морето. Почувствах влагата върху лицето си, електричеството във въздуха. Космите върху ръцете ми настръхнаха.
- Усещаш ли го? - попита Уил зад мен.
- Сякаш е краят на света.
Стоях там и оставях енергията да преминава през мен, белите светкавици се отпечатваха върху клепачите ми. Дъхът ми секна.
Обърнах се, пристъпих към леглото и седнах в края му. Докато Уил наблюдаваше бурята, аз се наведох и нежно повдигнах загорелия му врат. Сега знаех точно колко да го преместя, как мога да накарам тежестта му, тялото му, да ме слуша. Пресегнах се, пъхнах дебела бяла възглавница под раменете му и го пуснах обратно в меката й прегръдка. Уил ухаеше на слънце, сякаш то бе проникнало дълбоко в кожата му. Неволно вдъхнах аромата му.