Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Но защо не искаш поне да опиташ? - прошепнах аз.
Гласът ми сякаш не искаше да излезе от гърдите.- Защо не искаш аз да опитам?
- Не е там въпросът. Наблюдавах те и виждах как през тези шест месеца се превръщаш в съвсем нов човек тепърва ще осъзнава възможностите си. Нямаш представа колко щастлив ме прави това. Но не искам да се обвържеш с мен, с моите прегледи в болницата, с ограниченията в живота ми. Не искам да пропуснеш всички неща,които би могъл да ти даде някой друг. И да, егоистично е, но не искам един ден да ме погледнеш и да изпиташ и най-малкото съмнение или съжаление, че…
- Никога няма да си го помисля!
- Не знаеш това, Кларк. Нямаш представа как ще се развият нещата. Нямаш представа как ще се чувстваш дори след шест месеца. И не искам да те гледам всеки ден, да те гледам гола, да те наблюдавам как се движиш из пристройката в твоите откачени дрехи и да не мога… да не мога бъда с теб. О, Кларк, не можеш да си представиш как искам да бъда с теб точно сега. И аз… аз не мога да живея с тези мисли. Не мога. Аз не съм такъв. Не мога да бъда човек,
който просто… приема съдбата си.
Уил хвърли поглед към количката си, гласът му пресек-
на.
- Никога няма да приема това.
Бях започнала да плача.
- Моля те, Уил. Моля те, не го казвай. Нека опитам.Да
опитаме и двамата.
- Шшшт. Просто ме чуй. Искам да ме чуеш. Това… тази вечер…е най-прекрасното, което би могла да направиш за мен. Думите, които ми каза, това, че ме доведе тук… като си помисля само какъв кретен бях в началото и как успя да ме преобразиш… изумително е. Но… - Усетих как пръсне му стиснаха лекичко моите. - Трябва да сложа край. Повече никаква количка. Повече никакви пневмонии. Повече никакви пламтящи крайници. Никакви болки и отпадналост и никакво будене сутрин с желанието най-сетне да се свърши. Когато се върнем, въпреки всичко ще отида в Швейцария. И ако ме обичаш, Кларк, както казваш, нищо няма да ме направи по-щастлив от това да дойдеш с мен.
Отметнах рязко глава.
- Какво?
- Състоянието ми няма да се подобри. Ще се влошава все повече и повече. Лекарите ми дадоха да го разбера. Усещам как вървя надолу. Не искам повече да ме боли и да съм прикован към това нещо, и да завися от някого, и да се боя. Затова те моля - ако изпитваш нещата, които казваш, - направи го. Бъди с мен. Дай ми края, на който се надявам.
Погледнах го ужасено, кръвта забуча в ушите ми. Не можех да го понеса.
- Как е възможно да ме молиш за това?
- Знам, то е…
- Казвам ти, че те обичам и искам да имам бъдеще с теб, а ти ме молиш да дойда и да гледам как се самоубиваш?
- Съжалявам. Не исках да прозвучи грубо. Но не разполагам с много време.
- Какво?… Да не би вече да си уредил всичко? Да не би да имаш определена дата?
Виждах как хората от хотела се поспират, може би чуваха извисените ни гласове, но не ми пукаше.
- Да - потвърди Уил след кратко мълчание. - Да, имам.
Направих консултациите. От клиниката са съгласни, че съм подходящ случай. И родителите ми се съгласиха за тринайсети август. Трябва да отлетим на дванайсети.
Главата ми се замая. Оставаше по-малко от седмица.
- Не мога да повярвам.
- Луиза…
- Мислех… мислех, че съм променила решението ти. Той наклони леко глава и се взря в мен.Гласът му беше ласкав, очите му бяха нежни.
- Луиза, нищо не може да промени решението ми.Обе-щах на родителите си шест месеца и ги получиха.Ти нап-рави това време безценно. Благодарение на теб не беше тест за издръжливост, а…
- Недей!
- Какво?
- Не казвай нищо повече! - Задавих се. - Такъв егоист
си, Уил! Толкова си глупав. Дори да е имало нищожна вероятност да дойда с теб в Швейцария… дори да си мислел, че бих могла, след всичко, което направих за теб, само това ли успя да ми кажеш? Аз ти предложих сърцето си, а всичко, което можа да ми кажеш, е: „Не, не си ми достатъчна. А сега искам да дойдеш и да гледаш най-лошото, което изобщо можеш да си представиш”. Това, от което се боя, откакто разбрах за първи път. Имаш ли представа какво
искаш от мен?
Сега бях бясна. Стоях пред него, крещях като луда.
- Майната ти, Уил Трейнър! Майната ти! Ще ми се никога да не бях приемала тази глупава работа! Ще ми се никога да не те бях срещала! - Избухнах в сълзи, побягнах по плажа и се прибрах в хотелската си стая, колкото може
по-далеч от него.
Гласът му, който викаше името ми, звуча в ушите ми дълго след като бях затворила вратата.