Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Направо бях онемяла, когато най-после излязох на бре-га и се упътих сияеща към Уил и Нейтън. Съазнанието ми още гъмжеше от видяното, крайниците ми сякаш още ме
придвижваха под водата.
- Е, как е? - попита Нейтън.
- Защо не ми каза? - обърнах се развълнувано към Уил и хвърлих плавниците си на пясъка пред него. - Защо не ме накара да го направя по-рано? Всичко това! Било е там през цялото време! Точно под носа ми!
Уил ме изгледа, без да мигне. Не каза нищо, само разтегли устни в широка усмивка,
- Не знам, Кларк. Някои хора просто не искат да чуят.
Последната вечер нарочно се напих. Не беше само за-щото си тръгвахме на следващия ден. За първи път наистина бях повярвала, че Уил е добре и че мога да се отпусна. Бях облечена в бяла памучна рокля (сега имах тен и можех да си позволя да нося бяло, без да приличам на труп, увит в саван) и чифт сребристи сандали с каишки, а когато На-дил ми подаде алено цвете и ме подкани да си го сложа в косата, не му се присмях, както бих направила седмица по-рано.
- О, здравей, Кармен! - усмихна се Уил, когато отидох при тях на бара. - Изглеждаш очарователно.
Тъкмо щях да му отвърна нещо саркастично, когато осъзнах, че ме гледа с неподправено удоволствие.
- Благодаря ти - отвърнах. - И ти не изглеждаш зле.
В главния хотелски комплекс имаше дискотека, затова малко преди десет вечерта, когато Нейтън ни остави заради Карън, двамата поехме по плажа с музиката в ушите, аз -блажено отпусната след три коктейла.
Господи, колко беше красиво! Нощта бе топла, понесла в лекия си ветрец уханието на далечно барбекю, на плажно масло, соления, тръпчив мирис на море. С Уил спряхме близо до любимото ни дърво. Някой беше палил огън на плажа, може би да изпече нещо, и от него бе останала проблясваща жарава.
- Не искам да се прибирам у дома - признах в тъмнината. - Трудно се напуска подобно място.
- Мислех, че такива места съществуват само във фил-мите. - Извърнах се и го погледнах - Започвам да си мисля, че си ми казвал истината и за всички останали неща. Той се усмихваше. Лицето му изглеждаше спокойно и щастливо.Погледна ме с леко присвити очи.
Аз също го погледнах, за първи път без усещането за страх, което ме ядеше отвътре.
- Радваш се, че дойде, нали? - попитах предпазливо. Той кимна:
- О, да.
- Ха! - ударих въздуха с юмрук аз.
И после, когато някой увеличи музиката на бара, изри-тах обувките си и затанцувах. Изглеждаше глупаво - от оня вид поведение, което на другия ден определяш като неуместно. Но тук, в мастилената тъмнина, полупияна от недоспиване, с жаравата и безкрайното море, и необятното небе, и звуците на музиката в ушите ни, и усмихнатия Уил, и моето сърце, преливащо от нещо, което не можех напълно да определя, просто ми се танцуваше. Танцувах и се смеех, без да се срамувам, без да ме е грижа, че някой ще ни види. Усещах очите на Уил върху себе си и знаех, че той знае: това беше единственият възможен отговор на последните десет дни. По дяволите последните шест месе-
ца!
Песента свърши и аз се отпуснах задъхана в краката му.
- Ти… - поде той.
- Какво? - Усмивката ми беше палава. Чувствах се въздушна, наелектризирана. Не бях сигурна дали мога да отговарям за постъпките си.
Той поклати глава. Изправих се на босите си нозе бавно, пристъпих към количката му и се плъзнах в скута му, така, че лицето ми се озова на сантиметри от неговото. След предишната вечер някак си не ми изглеждаше чак толкова голям скок.
- Ти… - Сините му очи, проблясващи на светлината от огъня, се впиха в моите. Ухаеше на слънце и на дима от огъня, и на нещо остро и цитрусово.
Почувствах как дълбоко в мен нещо поддава. - Ти… ти си невероятна, Кларк.
Направих единственото, за което се сетих. Наведох се и го целунах по устните. Той се поколеба, само за миг, и също ме целуна. В следващия момент забравих всичко: хилядите причини, заради които не биваше, страховете ми, причината да сме тук. Целунах го, вдишвайки аромата на кожата му, усещайки меката му коса под пръстите си, а когато той отговори на целувката ми, всичко изчезна и бяхме само Уил и аз, на остров в края на света, под хиляди проблясващи звезди.