Другият [bg]

— Разбрах. Болтън в отпуска ли е в момента?

— Да. От неделя. Само десет дена.

— Ясно, вероятно няма да замине някъде, а ще предприема еднодневни екскурзии.

— Аааа, бъркате. Замина за Тексас, за някакво градче близо до Остин — оттам е родом. Момент така… — Чу се шумолене от прелиствани страници, после — отново гласът на Зелман: — Мерисвил, тъй му е името. Както разправя Клод, представлявало само точица на картата. Имам адреса, понеже през седмица изпращам там част от заплатата на Клод. Парите са за майка му — тя е стара и малко чалната, освен това има емфизема. Клод замина да провери не може ли да я настани в старчески дом, само че не вярваше тя да се съгласи. Викаше, че е упорита като муле. Пък и не ми е ясно откъде той ще намери пари за дома или за болницата или за каквото там уреди, като знам колко му плащам. Опре ли ножът до кокал и на човек му дойде на главата да се грижи за остарелите си родители, държавата би трябвало да помага на свестни хора като Клод, обаче прави ли го? Как не! Прави си оглушки!

„И това го казва човек, който вероятно е гласувал за Доналд Тръмп“ — помисли си Ралф.

— Благодаря, господин Зелман.

— Може ли да питам защо ви е притрябвал?

— За да му зададем няколко допълнителни въпроса. Нищо особено — промърмори Ралф.

— За уточняване на информацията, нали тъй му казвате?

— Да. Казахте, че имате адреса.

— Да, за да пращам парите. Имате ли химикалка?

Ралф отвори приложението за водене на бележки на айпада си.

— Слушам ви.