![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Да. Не откъсваш поглед от лицето му.
— Точно така. Приковаваш очи в лицето му. Защото, когато типове като Болтън започнат да заобикалят истината, все едно вдигат табела с надпис: „Лъжа на поразия.“
— Според теб Болтън е излъгал, че Мейтланд е влязъл с клуба да се обади по телефона, така ли? Защото таксиметровата шофьорка потвърди версията му.
— Тогава не смятах, че лъже, обаче сега имам повече информация. Опитай се да разбереш какво е татуирано на пръстите му. Ако има татуировки там.
— Какво очакваш да открия?
— Няма да ти кажа, но ако съм прав, това ще фигурира в досието му. А, и още нещо. Можеш ли да ми изпратиш снимката по имейла?
— Разбира се. Изчакай няколко минути и си готов.
— Благодаря!
— Възнамеряваш ли да се свържеш с господин Болтън?
— Не засега. Не искам да разбере, че се интересувам от него.
— Наистина ли ще обясниш всичко довечера?
— Да, доколкото ми е възможно.
— Ще бъде ли от полза?
— Искаш да съм откровен ли? Отговорът е „Не знам.“ Обадиха ли ти се от лабораторията за онова, което откри по дрехите и по сеното в обора?
— Не, още не са. Да видим какво ще открия за Болтън.
— Благодаря.
— Какво правиш в момента?
— Тръгнал съм да напазарувам.
— Дано не си забравил талоните за намаленията, че жена ти ще се сърди.
Ралф се усмихна и погледна купчинката хартийки, завързани с ластик, на съседната седалка:
— Сякаш тя ще ми позволи да ги забравя…
7.
Той излезе от магазина с три плика с покупки, сложи ги в багажника, после си погледна телефона. Три съобщения от Сабло. Първо отвори онова с прикачената снимка. На полицейската фотография Клод Болтън изглеждаше много по-млад от човека, когото Ралф беше разпитал преди ареста на Мейтланд. Освен това явно беше дрогиран до козирката, ако се съди по разфокусирания му поглед; на едната му страна имаше дълбока драскотина, по брадичката му беше засъхнало нещо — яйчен жълтък или повръщано. Беше заявил, че редовно посещава сбирките на Анонимните наркомани и че е чист от пет-шест години. Може би казваше истината, може би — не.
Към втория имейл от Сабло беше прикачен списък с многобройните арести на Болтън, повечето за дребни провинения. Включени бяха и особените белези: един на гърба, друг — на левия му хълбок, трети — на дясното му слепоочие, плюс около две дузини татуировки. Орел, нож с окървавено острие, русалка, череп със свещи в очните кухини и много други, които не представляваха интерес за Ралф. Вълнуваха го думите, татуирани на опакото на дланите: НЕМОЖЕ на дясната, ТРЯБВА на лявата.
Човекът с изгарянията, когото беше видял пред съда, имаше татуировки на опакото на дланите, но дали бяха НЕМОЖЕ и ТРЯБВА? Затвори очи и се опита да си спомни как изглеждаха, обаче не можа. От опит знаеше, че затворниците често имат татуировки на опакото на дланите — може би подражаваха на герои от криминалните филми. Най-популярни бяха ОБИЧ и ГНЯВ, както и ДОБЪР и ЛОШ. Веднъж Джак Хоскинс беше споменал за някакъв крадец с физиономия на плъх, на чиито ръце било татуирано ЧУКА и ДУХвА, после беше добавил, че с тия надписи хубавецът надали ще си намери гадже.
Ралф беше сигурен в едно — че човекът с изгарянията нямаше татуировки от китките до раменете. При Клод Болтън бяха в изобилие, но, разбира се, пламъците, които бяха съсипали лицето на онзи пред съда, може да бяха заличили рисунките по ръцете му. Само че…
— Само че онзи пред съда не беше Болтън — промърмори Ралф, отвори очи и се загледа в хората, които влизаха и излизаха от супермаркета. — Невъзможно е. Болтън не е обгорен.
По телефона снощи беше попитал онази Гибни: „Не е ли странно?“, тя го беше уверила, че ще става все по-странно. И беше дяволски права!
8.
Заедно с Джийни внесоха покупките и ги подредиха. После той я помоли да разгледа нещо на телефона му.
— Защо?
— Само го погледни, ако обичаш. Имай предвид, че човекът на фотографията сега е много по-възрастен.
Джийни се взира десетина секунди в полицейската снимка, после му върна телефона. Беше пребледняла като платно.
— Същият е. Сега косата му е по-къса и вместо мустачки има брада катинарче, но това е човекът, който снощи беше в нашата къща. Същият, който се закани да те убие, ако не спреш. Как се казва?
— Клод Болтън.
— Ще го арестуваш ли?
— Не още. А и не знам дали бих могъл, дори да искам, след като съм временно отстранен от длъжност…