Другият [bg]

— Дори да повярвам, не мога да спра дотук. Нима не разбираш?

— Разбирам, че човекът, който седеше в дневната ни, имаше право за едно: всичко свърши, Франк Питърсън е мъртъв. Тери — също. Ще се върнеш на работа и ние… ние… бихме могли…

Джийни не довърши изречението, защото по изражението на Ралф разбра, че си хвърля думите на вятъра. На лицето му не бе изписано недоверие, а разочарование: как би могла да си представи, че той може да продължи, все едно нищо не се е случило? Арестът на Тери Мейтланд на „Естел Барга“ беше първата паднала плочка от доминото, предизвикала верижна реакция от насилие и скръб. А сега с Джийни спореха за човека, който не е бил в дома им. Вината беше само негова, да, само негова.

— Ако не се откажеш — промълви тя, — поне отново си носи оръжието. Самата аз няма да се разделям с 22-калибровия револвер, който ми даде преди три години. Тогава си помислих, че е много глупав подарък, обаче сега съм на друго мнение. Я си признай, да не си ясновидец?

— Джийни…

— Да ти изпържа ли яйца?

— Ами… добре. — Не беше гладен, ала се надяваше, че приготвянето на закуската ще ѝ помогне да се успокои.

Тя извади яйцата от хладилника и отново заговори, без да се обръща:

— Искам полицейска закрила нощем. Е, не от залез-слънце до зори, обаче настоявам някой да минава покрай нас през определени периоди от време. Ще го уредиш ли?

„Призраците не се плашат от полицията“ — помисли Ралф, но знаеше, че е излишно да възразява, затова само промърмори:

— Вероятно ще мога.

— Предупреди Хауи Голд и другите! Макар да изглежда откачено.

— Мила…

Джийни отново го прекъсна:

— Той каза: „Ако се опитат да ме намерят, ще избия до крак всички, ще ги изкормя и ще им хвърля карантиите на лешоядите в пустинята.“

Искаше му се да ѝ напомни, че макар от време на време да виждат по някой лешояд да кръжи в небето (особено когато извозваха сметта), Флинт Сити не се намира сред пустиня. Дори само това доказваше, че ужасяващата среща с този човек е била единствено сън, обаче беше безсмислено да разпалва отново спора.

— Добре, ще се погрижа — каза и смяташе да си изпълни обещанието. Щяха да сложат всички карти на масата, без да пренебрегват нещо, дори най-безумните теории. — Нали знаеш, че имаме среща при Хауи Голд? С жената, на която Алек Пели възложи да научи колкото е възможно повече подробности за пребиваването на Тери в Дейтън.

— Същата жена, която заяви категорично, че Тери е невинен.

Този път Ралф си помисли, но не изрече (изглежда, в дългогодишните бракове се простираха океани от неизречени мисли) как прочутият илюзионист Ури Гелър категорично заявяваше, че може да огъне лъжица само със силата на мисълта си.

— Да, същата. Вече лети насам. Може да се окаже, че тя е въздух под налягане, обаче е работила заедно с отличен, многократно награждаван детектив, с когото са основали детективската агенция, освен това говореше много уверено — може пък наистина да се е натъкнала на нещо в Дейтън.